Борис Велчев, главен прокурор
Пристрастен съм към работата на МВР по обясними причини. Тази година, както и преди, работихме заедно много близко и затова няма да говоря за постигнатите успехи. Основно искам да маркирам няколко проблема в съвместната ни работа с МВР и да изразя надеждата, че в близко бъдеще ще намерим начин да ги решим.
Първият проблем според мен е свързан с натоварването на дознанието. Видях идеята на министър Цветан Цветанов за реформа в организацията на дознанието в МВР и напълно я приветствам. Искам обаче да кажа и на ръководството на МВР, и на парламентарните партии, че дознанието работи на предела на своите възможности. И то ще продължи да работи така, без да можем да очакваме съществен прогрес и напредък, ако не направим една значима преоценка на съставите в Наказателния кодекс. Знам, че това е позната тема – декриминализацията е залегнала и в последния доклад на Европейската комисия, но ако не разтоварим системата на дознанието и оттам и системата на прокуратурата, и на съдилищата, мисля си, че трудно можем да очакваме едни съществени и по-бързи резултати.
Второто, което искам да отбележа, е желанието на министър Цветанов да уеднакви статистиката, която ползват правоохранителните и правозащитните органи, за да сме сигурни, че знаем истинския мащаб на проблемите. Имахме през годините разминавания в статистиката, имаме и сега разминавания със съдебната статистика. Много високо оценявам заявеното намерение да се уеднаквят критериите, по които можем надявам се още догодина да имаме една ясна картина какво е състоянието с престъпността в страната.
Трябва още нещо да припомня, нещо, което с вътрешния министър Цветан Цветанов редовно обсъждаме. Не сме забравили обещанието си в края на годината да дадем статистика за разбитите организирани престъпни групи. Предстои ни една финална фаза в организацията, която сме създали, фаза на последното усилие, за да можем след Нова година да кажем онези цифри, които, надявам се, ще убедят, че на съвместните съвещания не сме поемали празни обещания.
Винаги лесно можеш да се оправдаваш с всичко. В България се говори, че не се събират годни доказателства и това го правят хора, които не познават въобще наказателния процес. Мога съвсем отговорно да кажа, че през миналата година по 96% от обвинителните актове, внесени от прокуратурата, има осъдителни присъди. Ако това подсказва за неубедителност на доказателствата, събирани в досъдебната фаза, сигурно има различни критерии. Вярно е, че има дела, които приключват с оправдателна присъда. Вярно е и че такива дела ще има винаги. Няма държава, в която да няма оправдателни присъди, но от една-две или три оправдателни присъди на фона на няколко десетки хиляди осъдителни присъди да се правят подобни генерални изводи ми се струва неуместно.
Няма никакво съмнение, че винаги ще има какво да се иска от качеството на доказателствата, особено при по-големите и сложни дела, а делата, свързани с организираната престъпност, не са прости. Често пъти по тях има подсъдими лица. Има много процесуални трудности в хода на досъдебното производство. Принудени сме да разчитаме на показанията на свидетели от същите кръгове, в чиято достоверност съвсем оправдано понякога има и съмнение, но това се неизбежни трудности. Няма как да сметнем, че има някакъв радикален способ да подобрим качеството на събирането на доказателства. Стараем се да го правим по всяко едно конкретно дело, но е неуместно да се прави изводът, че работата на органите на досъдебното производство като цяло е лоша.
Огромната част от СРС-та, използвани в досъдебните производства, влизат като доказателства в съда и това
е неизбежно. Единственият „провал“ е там, където се образува досъдебно производство, експлоатират се СРС и то бъде прекратено. Така че количествено като обем материал, доказателства, които влизат в съдебната фаза на процеса, използването на СРС е нараснало чувствително през последните години. Но искам да направя една препоръка към законодателите. Предложих и на заседание на специалната комисия за контрол на СРС към парламента, органите, които използват СРС, да си плащат. Не виждам никакъв проблем в това. Разбира се, то трябва да бъде отразено в нашите бюджети, но да бъде на този принцип. Нека, който поръчва СРС, да бъде сигурен, че може да си го позволи и тогава ще бъдем убедени, че ще се поръчват СРС-та само тогава, когато, както изисква законът, няма друг способ да се съберат съответните доказателства.
Най-четени статии:
-
През 2024 година процеса на дедоларизация продължава и делът на…
-
В последната си книжка списание New Left Review, интелектуалният орган…
-
Президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да отправи ядрено предизвикателство…
-
Задачата, поставена за 9 май от украинските въоръжени сили, е…
-
Нацистка Германия е премазала Чехия за седмица, Полша за месец,…
-
Пакистан заяви, че е започнал военна операция срещу Индия рано…
-
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е предложил на 32-те…
-
Руските власти обвиниха Украйна в нападение с безпилотен летателен апарат…
-
Службата за сигурност на Украйна (ССУ) съобщи, че е разкрила…
-
Надеждите на Русия да осъществи пробив в международните санкции получиха…
от нета
-
Дневен хороскоп ОВЕН (21 март - 20 април)…
-
Според експерти порното може да има както положителен, така и…
-
В ерата на лесните решения и бързите резултати, хранителните добавки…
-
На червения килим изглеждат безупречни, а връзките им – като…
-
Колко сексуални партньори са „социално допустими“, преди обществото да започне…
-
Красотата не се измерва само с външни черти и симетрия.…
-
Бившият вратар на Арсенал Йенс Леман и съпругата му Кони…
-
Cъc cpeдни цeни oт oĸoлo 20-30 eвpo нa вeчep зa…
-
Всички знаем, че децата наследяват много черти от родителите си.…
-
По последни данни България е 6-та в Европа по затлъстяване…