Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии

Политически никой няма да спечели, дори напротив – ще загуби много, ако строгите мерки, които готви Брюксел срещу държави с „разхайтено“ фискално поведение, се стоварят върху България. Заплахата, че това ще бъде направено, е напълно достоверна, тъй като ЕС ще бъде безкомпромисен към по-малките икономики, които не спазват заложените рамки. За България те са свързани с поддържането на малък излишък средно по 0,5% от БВП в един бизнес цикъл (8-10 години) и дори в най-лошите времена малки дефицити. Нарушаването на тези прагове ще бъде наказвано сурово.
Затова и фискалните мерки трябва да бъдат заложени с промени в конституцията. Така всичко ще изглежда много по-достоверно в очите на партньорите ни навън и ще спести всички наказателни процедури, времето, което ще се похарчи, за да се уверят в нашите намерения, и т.н. В момента нещата вървят към това, проектобюджетът първо да мине през Брюксел и после да влиза в националния парламент. Освен това, когато имаш фискален борд – разполагаш с аргумент пред ЕС, с който да обясниш определени отклонения. Сега, без да познават ситуацията у на с в детайли, реагират по най-консервативния начин. Така че едни достоверни национални правила за отговорно поведение са много по-добре за дългосрочното развитие на страната, отколкото да ни се налагат отвън.
Оптимистичните цифри, заложени в макрорамката в следващите три години за растеж от 3-4%, категорично няма да бъдат приети от Брюксел, при положение че ЕС и еврозоната се надяват на 1-1,5% растеж. Аз съм привърженик на тезата, че финансовият министър у нас трябва да си получава парите само ако е най-големият песимист в държавата. Но като че ли тази роля за пореден път ще бъде изиграна не от него, а от ЕК. През януари по процедурата по свръхдефицит сме длъжни да представим мерки за свиването му и в момента, в който представим прогноза за БВП от 72 млрд., Брюксел автоматично ще ни я върнат.