Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ

Разбираеми са намерението и стремежът на правителството да има повече приходи, за да може да изплаща пенсии. Но ако трябва да се коментира по същество намерението за т. нар. аналогово събиране на осигуровки, то трябва директно да се каже, че това е погрешен опит да се реши проблемът с вноските.
Проблемът на осигуровките е, че те са най-високият данък. Освен това няма връзка между това, което плащаш, и онова, което очакваш да получиш насреща. Този проблем няма как да бъде решен с административна мярка, каквато е аналоговото събиране.

Фирмите се съревновават и с размера на заплатите

Ще имаме администрация, която отново обикаля и предполага, че всички работодатели от един отрасъл и в един и същи регион плащат еднакви заплати и осигуровките трябва да са на сходно ниво. Но няма как да бъде така, защото фирмите се съревновават помежду си и с размера на заплатите, които предлагат. Възможно е за определено време тази мярка да доведе по повече приходи, но няма да реши проблема на пенсионноосигурителната система. Ако хората почувстват несправедливост в мярката, те ще започват да избягват въобще плащането на осигуровки.
От друга страна, идеята на синдикатите да се повишат вноските още повече ще усложни ситуацията. Сега, когато няма работа, хората понасят още по-тежко високите нива на осигуровките. Подобен ход ще влоши положението на фирмите, които са на светло. А като няма бизнес, няма работни места, няма заплати и съответно няма и вноски. Затова сме твърдо против тяхното увеличение.
Измама е да се мисли, че в България пенсиите се плащат от осигуровките, защото те никога не са били достатъчни. У нас пенсиите се плащат от приходите в бюджета – от ДДС и акцизи. Целта на управляващите трябва да е да има приходи в хазната и икономиката да върви напред.
Каквито и опити да се правят пенсионноосигурителната система, която в момента съществува, никога не може да бъде балансирана, т.е. приходите не могат да покриват разходите. Системата е фалирана. Единственият начин да има високи пенсии и хората да искат да плащат осигуровки, е да се смени системата. Това предлагаме и ние като част от независимия пенсионен съвет. В началото на септември ще представим нашия анализ и ще покажем как може пенсиите да стигнат разумни размери и едновременно хората да започнат да спестяват за пенсии.
Предлагаме система с лични пенсионни сметки, която се основава на спестявания. От момента, в който почва да работи, всеки ще внася в своя сметка и ще знае колко е спестил, ще преценява колко време да работи. Самите сметки ще се правят в пенсионни фондове по начина, който и в момента съществува. Предлагаме вторият стълб за родените след 1959 г. да се разшири. Сега само 5% от вноската отива в пенсионни фондове. Смятаме, че по-голямата част трябва да се събира там. Разбира се, известна част ще продължи да постъпва в държавния бюджет, защото всички, родени преди 1959 г., нямат достатъчно време да спестяват и ще трябва да им плаща държавният бюджет. Но трябва да се реши, че от един момент нататък всички новопостъпили хора на пазара на труда няма да разчитат на държавата, а на собствените си пенсионни спестявания.

В цяла Европа обсъждат промени, у нас нещата все още се бавят

Промяна на пенсионната система се обсъжда в цяла Европа. Много ударно се върви в тази посока – увеличаване на личното участие и по-малко държавен ангажимент. Кризата провокира това да се случва още по-бързо.
Наскоро ЕК публикува Зелена книга за пенсионната реформа и започна сериозно обществено обсъждане. Направен е преглед на протичащите реформите във всички държави. Има оценка след 20 г. какъв процент от пенсията ще бъде от лично участие и какъв – от държавата, в различните страни от ЕС. България е на дъното на тази прогноза, т.е. ЕК предполага, че у нас не се провежда реформа и тогава все още 90% от пенсиите ще се изплащат от държавния бюджет.