Ройтерс

Урбанизацията е пътят към успеха, но понякога е само лъскаво наименование на крайната бедност. Питайте обитателите на гетата в Мумбай или младите офис служители, натъпкани в миниатюрни стаи и бараки в покрайнините на Пекин.
Кривата на растежа из Азия, особено в гъстонаселените Индия и Китай, ще зависи от това, как правителствата ще се справят с предизвикателствата на градското планиране – от изграждането на обществена инфраструктура до осигуряването на доход на стотиците милиони селяни, които мигрират към града и разполагат с нужното образование и умения за реализация там.
Стратегиите трябва да бъдат съобразени с различаващите се демографски профили. Китайското население в трудоспособна възраст ще достигне своя пик около 2015 г., което поставя особен акцент върху постоянния растеж на производителността като начин да смекчи ефекта от влошаващото се съотношение между числеността на работната сила, от една страна, и броя на младежите и пенсионерите, от друга.
Индия ще е по-млада по-продължително време. Населението й в трудоспособна възраст ще нарасне с около 270 млн. души до 2030 г. Ще стане наложително разкриването на работни места в огромни мащаби, особено в серийното производство.
„Сравнителните предимства и възможности, които създава демографското различие между двете страни, често биват пренебрегвани“, казва Ричард Добс, директор на McKinsey Global Institute.
MGI, изследователското звено на консултантите McKinsey & Co, дава редица препоръки за трансформиране на градска Индия, което би могло да увеличи годишния ръст на БВП с 1-1,5%.
Освобождаването на потенциала, който крият индийските градове, е ключът към извличане на максимума от младото население, казват от MGI. Според тях градска Индия ще създаде 70% от всички нови работни места през следващите 20 години.

Потенциал и реалност

Проучване на Тушар Подар, икономист на Goldman Sachs в Мумбай, също се спира на мощните демографски фактори.
Той смята, че урбанизацията може да добави 1,8% към годишния ръст на индийския БВП до 2050 г., тъй като трудът в промишлеността е 3,5% пъти по-продуктивен в сравнение със земеделието, а продуктивността при услугите е пет пъти по-висока спрямо земеделието.
Урбанизацията, редом с нарастването на работната сила, подобряването на образованието, по-големия брой жени сред трудещите се и благоприятната възрастова структура, може да генерира поне 4% от растежа на БВП годишно до 2030 г., изчислява Goldman.
Задава се златна ера, стига Индия да създаде около 40 млн. работни места в промишлеността през следващото десетилетие, или около 40% от всички разкрити позиции.
„За максималната реализация на потенциала обаче ще е нужна мащабна реформа на архаичното трудово законодателство в Индия и сериозни инвестиции в образованието и програмите за професионална квалификация“, пише Подар.
Обикновените китайци едва ли вярват в успеха на Индия. Посетителите обикновено се връщат от страната, шокирани от привидния хаос на ежедневието и очевидната бедност. Нека не забравяме, че Китай също плати за главозамайващия си възход. Лъскавите му градове са построени от плаващо население от мигриращи работници, третирани като граждани второ качество. Преселниците, чийто брой достигна рекордните 211 млн. през 2009 г., на много места нямат достъп до образование, здравни грижи и подслон в далечните градове, където се трудят дълги часове по строежите и фабриките.
Като мярка на социален контрол системата има и своите ползи. Пекин си отдъхна, когато 20 млн. преселници, изгубили работата си по време на глобалната криза, се върнаха в селата, където са официално регистрирани.
Политическият и икономическият натиск за реформа на регистрационната система расте. Шанхай и други градове започнаха да увеличават правата на преселниците и правителството смята, че това ще улесни идващите от селата да се установят в по-малките градове, към които се насочват фабрикантите от крайбрежието заради по-ниските разходи.
„Има голям дебат за урбанизацията и поземлената реформа, но партията като че застава все повече на страната на урбанизацията в малките градове“, коментира Стивън Грийн от Standard Chartered Bank в Шанхай.

Обезкуражаващи трудности

Изоставянето на земеделието ще е сурово изпитание за китайската планова политика, която не е безупречна. Китай увеличи приема в колежи в края на 90-те години, за да посрещне търсенето на квалифицирани служители, но не успя да предотврати последствията – сега годишно завършват 6 млн. души, което е шест пъти повече отпреди, но над 30% от тях са безработни. Армия от млади бъдещи професионалисти едва свързват двата края в градове като Пекин, докато се опитват да се изкачат по професионалната стълбица.
Точно обратното – много фабрики не могат да наемат достатъчно служители за производството. „Затегнатият пазар на работна ръка в Китай е отражение на структурния дисбаланс – чиновниците не могат все още да се зарадват на увеличените си заплати“, се посочва в доклад на инвестиционната банка China International Capital.
Квалификационните несъответствия в Индия са още по-фрапантни. Само 11% от хората между 15 и 59 години са получили някакво професионално обучение според доклад на агенцията за подбор на персонал TeamLease и Indian Institute of Job-Training.
Тази статистика очертава достатъчно драматична картина на ситуацията, която MGI нарича безпрецедентно изпитание за политиката, наложено от скоростта, с която се развиват градовете – сеизмична промяна за една нация, която се гордее със селата си. „Всъщност в Индия все още се спори дали урбанизацията е положителен или отрицателен процес и дали бъдещето е в ръцете на селата или на градовете й“, се казва в доклада на MGI.
Отговорът на изследователската организация е ясен: селата и градовете са взаимозависими; вниманието към жизнения стандарт в градска Индия не обслужва само елита, а е основен стълб за подкрепа на социалното включване.
Може ли Индия да се справи със ситуацията? „Ще претърпят възходи и падения, но все повече става ясно какви ще са трудностите, ако не успеят. Ако Индия не се промени, може да превърне демографските си дивиденти в демографски дълг“, смята Добс от MGI.