Иглика Горанова

Напук на всички твърдения, че бюджетът е изтънял и даже празен, в него има излишни пари, които се разпределят в пълна непрозрачност. До този извод стигна в. „Класа“, след като в продължение на няколко месеца се опитваше да се добере до информация как, защо и от кого в Министерството на правосъдието се раздават държавни пари (между 750 хил. лв. и 1 млн. лв.) на НПО-та. Порочната практика от 2006 г. да се отпускат до 50 хил. лв. на организации за обществена полза, без да е ясно кой изследва ефекта от тези проекти, продължи и тази година. В бр. 54 на ДВ са посочени четири НПО-та, които ще си разпределят близо 154 хиляди лева. На фона на съкращенията, рестрикциите и принудителните отпуски в държавата сумата е прилична. „Дребна“ подробност е, че тя идва директно от джобовете на данъкоплатците и за нея няма заделени средства от ЕС.

Въпросите

Близо три месеца в. „Класа“ упорито пращаше запитвания на МП и на зам.-министъра Жанета Петрова, която оглавява комисията тази година, за да си изясним следните въпроси: 1. Кои са членовете, които одобряват проектите? 2. Кои са НПО-тата, които са участвали, но не са спечелили? 3. Кой контролира ефекта от спечелените проекти? 4. Става ли ясно дали тези проекти са в обществена полза, както е изискването, или са в друга някаква, след като върху тях не се извършва последващ контрол? Отговор не получихме. Известна светлина в мъглявината около „тук има едни пари и те отидоха някъде“ дадоха бивши нейни колеги от ВАС, които ни обясниха, че се дължи на особености на характера. Това, разбира се, е личен проблем и не би ни интересувал, ако дамата си стоеше във ВАС. Тя обаче е зам.-министър, политическо лице и е длъжна да дава информация, когато се касае за разпределение на държавни пари.
За сметка на това получихме странен отговор от правосъдното ведомство, в което ни се обясни, че имената на членовете на комисията попадат под Закона за защита на личните данни, което, разбира се, не е вярно. В същия този закон много ясно е записано, че обработването на лични данни е допустимо в случаите, когато се прави за целите на журналистически материал.

Предложенията

Този интересен казус, изпълзял от джунглата на родната администрация, ни провокира да направим няколко предложения. Първото е свързано с целесъобразността на въведеното със ЗЮЛИЦ (Закон за юридическите лица с нестопанска цел) разграничение на НПО-та в публична полза и в частна такава. Което веднага поражда въпроса, каква е логиката да се регистрират НПО-та в частна полза, след като те трябва да защитават обществена? И още: в случай че все пак се реши, че има аргументи в полза на съществуването на НПО-та в частна полза, да се обсъди какво точно налага те да бъдат вписвани в регистър, при положение че всяко НПО съгласно закона е длъжно в устава си да определи дали ще функционира в частна или обществена полза и това е отбелязано в съдебното решение. При това положение няма нищо по-нормално от това да се реши дали да има съдебно решение или регистър. От тази гледна точка изглежда разумно да отпадне вписването на НПО-та в публична полза в регистър. Ако това се приеме, ще бъдат оптимизирани и структури, които се занимават с този регистър.
След поредицата ни от разследвания за това как се разпределят и контролират парите по тази програма стигнахме до извода, че тя просто трябва да отпадне. Подобно финансиране изглежда извън времето и пространството 20 години след началото на прехода. Не може през 2010 г. да се дават десетки хиляди лева на НПО-та, за да се учат да пишат проекти, с които да кандидатстват пред ЕС, както ни обясни един бивш зам.-министър на правосъдието.
В случай че въпреки тези аргументи се реши да има финансиране на НПО-та в обществена полза от държавния бюджет, е наложително да се въведат правила за осигуряване на отчетност и прозрачност при финансирането. А не просто да се хвърлят някакви формални отчети в МФ, без да е ясно за какво са дадени парите на българите. Ако това не се случи, наистина ще се потвърди, че парите у нас се търкалят на улицата. За някои.