Пол Тейлър, Ройтерс

От какво значение само са няколко седмици! В началото на юни пророците на второто пришествие обричаха на смърт еврото, след като проведеното спасяване на Гърция от 110 млрд. евро ($145,2 млрд.) и разпънатата финансова предпазна мрежа от $1 трлн. за останалата част от региона на 16-те нации с обща валута не успя да успокои пазарната паника.
Европейските банки почти не се кредитираха една друга, еврото удари четиригодишно дъно спрямо долара и бяха широко разпространени приказките, че Гърция ще трябва да просрочи дълга си.
„Според нас има все по-голяма и по-голяма вероятност от разпадане на еврозоната“, заяви на 8 юни Джина Санчес, директор по стратегията за разпределение на акции и активи в Roubini Global Economics, по време на конференция на Ройтерс. „Не искам да го преувеличавам. Не нашият сценарий е нещото, с което се борят“, каза тя. Сред една от причините за вероятния срив Санчес изтъкна липсата на политическа воля за намаляване на бюджетните дефицити и нежеланието на Германия да плати за спасителните пакети.

Скок на еврото с 10%

Само два месеца по-късно кризата на еврозоната се успокои и има признаци на връщане на инвеститорското доверие.
Еврото поскъпна 10% спрямо долара, икономическото възстановяване в еврозоната е по-стабилно от прогнозираното, макар и неравномерно, европейските акции са надминали представянето на водещите американски ценни книжа от индекса S&P500 през юли, а междубанковото кредитиране се е размразило след публикуването на резултатите от стрес тестовете на европейските банки.
Стабилните корпоративни печалби през първата половина на годината, включително на основните банки от еврозоната, както и положителните оценки за Гърция от Международния валутен фонд и Европейската комисия събудиха по-оптимистично настроение.
Таксата на инвеститорите в риск премиум, която вземат, за да държат дълг на периферните държави от еврозоната, като Испания, Португалия, Италия и Ирландия, е намаляла до най-ниските си нива от април насам. Разходите по заеми на Испания са паднали по време на търга за 3-годишни облигации миналата седмица, а разходите по застраховка на испански и португалски дълг срещу просрочие също са намалели на пазара за суапове за осигуряване срещу кредитен риск.
Стрес тестовете на европейските банки, за които много анализатори твърдяха, че са недостатъчно строги, когато едва 7 от 91 банки не ги издържаха, постигнаха целите си, като осигуриха подробни данни, показващи, че повечето са в приемливо добро здраве и може да устоят на основните рискове за държавите.
Европейската централна банка почти спря да купува облигациите на слабите правителства от еврозоната – спешна мярка, предприета с цел стабилизиране на пазара на облигации в пика на кризата през май.
Скоростта, с която се обръщат настроенията, подвига въпроса дали рисковете от разпадане на еврозоната и голяма криза на държавния дълг не са били преувеличени още от самото начало.
Без съмнение песимизмът спрямо еврото беше подхранван от продължителната враждебност към общата валута в Лондон – най-големия европейски финансов център, и скептицизма в САЩ.
Обезкуражени от капризния и сложен процес на политика в Европейския съюз и от неохотата на Германия, пазарите подцениха политическата воля на основните правителства да направят всичко необходимо, за да стабилизират еврозоната.
Те също така като че ли твърде много преекспонираха финансовата и политическата нестабилност на Испания, която за кратко се смяташе за следващата Гърция и за камъчето, което може да преобърне колата на еврозоната.
И така, отиде ли си кризата, или просто е в лятна сиеста?
Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише с право беше предпазлив в изказването си от миналата седмица: „Не обявявам победа.“ Паричните пазари се подобряват, но все още не са се върнали към нормалното си състояние, отбеляза той.
По-малките банки, най-вече в Южна Европа, все още са отрязани от междубанково кредитиране, тъй като колегите им се съмняват в тяхната платежоспособност.

Предстоят години на омразни реформи

Остават и още много други опасности, включително възможността с успокояване на пазарното напрежение правителствата да отстъпят от болезнените, но необходими банкови реструктурирания, бюджетни съкращения и дългосрочни икономически реформи заради политическата и обществена опозиция.
Ще са необходими години на омразни, съкращаващи разходите пенсионни реформи, реформи на пазара на работна ръка, на социалните помощи и на публичния сектор, за да се намалят свръхнадутите бюджетни дефицити и държавни дългове.
Въпреки внушителните данни за напредък много анализатори вярват, че Гърция може тепърва да се наложи да реструктурира масивния си дълг, принуждавайки собствениците на облигации да предприемат регресивни процентни намаления от номиналната стойност на използваните активи (т. нар. haircuts), макар че този процес може да се отложи за 3 до 5 години заради спасителния пакет на ЕС и МВФ.
Икономическото възстановяване на еврозоната вероятно ще се забави, тъй като мерките за икономии спъват публичното и частно търсене, правейки по-трудно намаляването на безработицата. Лихвените проценти на паричните пазари може да се повишат, когато ЕЦБ оттегли още от изобилната ликвидност, която наля в банковата система.
Освен всичко друго икономическите дисбаланси и резките разлики в конкурентоспособността между северните европейски страни, водени от Германия, и средиземноморската част на еврозоната остават нерешени.
Водената от износа икономика на Германия дърпа напред, докато Гърция отслабва заради предизвиканата от икономиите рецесия, а Испания и Португалия се борят с анемичния си ръст, докато в същото време се опитват да обуздаят бюджетните си дефицити.
Пазарите може би вече не виждат екзистенциална заплаха за еврозоната, но все още виждат проблеми, които ще направят инвеститорите по-предпазливи и избирателни, отколкото през първото десетилетие на валутата.