Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“,
специално за „Класа“

Близо три четвърти от българите не са посетили никакъв вид културно събитие в последните дванадесет месеца. Това сочат данните от национално-представителното проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Миналата седмица публикувахме данни за спад в посещаемостта на българите на различен тип заведения от вида на кафенета, ресторанти и нощни клубове/дискотеки. Според данните все повече българи се ограничават от този род развлечения.

Разликата с ходенето на кино, театър, концерти и изложби обаче е съществена, най-малкото защото преобладаващото мнозинство от сънародниците ни като правило не ходи на такива събития. Причините съвсем не са свързани само с доходите, а и с неравните възможности за достъп до културни развлечения от този вид: кина, концертни зали или ако щете дори – стадиони за музикални събития на открито, изложбени зали и театри има главно в по-големите градове на страната, а модерни, новопостроени такива – само в няколкото най-големи града и София. Поне за половината от българите – тези, които живеят в по-малки градове и в селата, посещението на кино или театър означава пътуване извън мястото, в което живеят. Въпреки тези съществени ограничения се очертава относително висока активност за посещение на кино и концерти сред най-младите българи. А също и , разбираемо, висшистите, модерните хора и представителите на прослойката с малко по-висок жизнен стандарт.

Като цяло 15% от българите са ходили на кино в последната година, което го прави най-популярния тип развлечение, различен от ядене и пиене „на маса” и гледане на телевизия. Това прави малко под милион души – не е много, но не е и никак малко. Най-редовните посетители на киносалоните отново са най-младите българи (18-25 години) и столичаните.

Второ по популярност културно развлечение е посещението на театрална постановка. Една десета от българите са ходили на театър в последната една година. Логично тези хора също са концентрирани повече в столицата и големите градове, където има функциониращи театри. Например процентът на посетилите театрално представление сред жителите на София е двойно по-висок от средното за страната – 21%. Добра новина е, че най-младите българи – между 18- и 25-годишна възраст, са доста активни и в посещенията си на театър. Посещенията на театър сред тази възрастова група (16%) са по-чести, отколкото посещенията на попфолк концерти (12%).

Трети по степен на посещаемост сред населението се класират концертите на поп и рок музика. 8% от българите са посетили такъв вид събитие в последната година и най-активни в този вид забавление са т.нар. модерни българи – тези, които говорят чужди езици, пътуват в страната или чужбина и всекидневно са в интернет.

И по тази тема българите посочват като първа причина за липсата на досег с културни събития дежурното „липса на пари”. Една трета от хората, които не са посетили нито едно събитие, заявяват, че това се дължи на недостиг на пари. Около една четвърт пък заявяват, по-близката до истината причина: че такъв вид събития не се провеждат в тяхното населено място или близо до дома им.

На трето и четвърто място в причините за липса на посещения на културни и забавни събития се подреждат „не се интересувам от такива неща” и „нямам желание, не ми се ходи”. Липсата на интерес към представленията и концертите е най-присъща за хората с нисък материален статус, а липсата на желание – за представителите на т.нар. средна класа. Или, по-точно казано, липсата на навик да се следи какво би могло да бъде интересно и заслужаващо усилие да се посети. Хората с висок материален статус пък посочват липсата на време като основна пречка пред ходенето на театър, кино или концерт.

Изследването е проведено през първите дни на месец юли, национално представително е и обхваща 993 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.