Ройтерс

Извадете от картината всички сложни фактори, действащи в световната икономика към момента, и нещата се свеждат до три преплетени пъзела.
Препъващи се САЩ, обременена от дългове Европа и процъфтяващ Китай, това е то.
Трите региона срещат различни и понякога противоречиви предизвикателства и същевременно са толкова взаимообвързани в тази ера на глобализация, че е почти невъобразимо събитията в един от тях да не се отразят на другите.

Неяснота в краткосрочен план

Джим О`Нийл и неговият екип от икономисти в Goldman Sachs наскоро се опита да сведе до три конкретни въпроса основните рискове пред световната икономика и в този смисъл пред финансовите пазари:
Колко тежко ще е икономическото забавяне в САЩ и какви промени ще предизвика то в държавната политика? (Това всъщност са два въпроса, но да не бъдем педантични.)
До каква степен икономиките с висок растеж като китайската могат да функционират независимо от американската?
Ще се задълбочат ли отново суверенните и системни рискове, или ще затихнат съвсем? (Явна препратка към еврозоната, където гръцката дългова криза бе уталожена, но не и напълно преодоляна.)
Goldman вярва, че не е задължително отговорите на тези въпроси да вещаят неприятности. „Прогнозите ни предвиждат период на известна неяснота в краткосрочен план, която ще се избистри към по-положителна глобална картина“, казва банката.
Тя обаче отбелязва още, че има уязвими места в икономическата система, които налагат по-отворено съзнание към рисковете.
Задълбочете се малко и ще достигнете до три подкатегории, формулирани за нас услужливо от Майк Дикс, шеф на отдела за инвестиционни стратегии в Barclays Wealth. Ще спре ли американският потребител да харчи? Ще падне ли начеващото европейско възстановяване в жертва на опитите да бъде контролиран дългът? Ще допусне ли Китай грешката да включи икономиката си рязко на ниска предавка, вместо постепенно да я охлади?

Гордиев възел

Въпреки всичките си различия тези три риска и подкатегориите им са толкова силно преплетени, че световната икономика вероятно ще може да се измъкне от дупката невредима единствено при благоприятно развитие и в трите региона.
Не става въпрос толкова за станалата вече прочута идея за икономика на три скорости, колкото за трикрак стол, който е готов да се обърне при поддаването на която й да е от опорите.
Да кажем, че потребителските разходи в САЩ паднат от и без това скромното си равнище. Ако те наистина започнат да отговарят на настроенията, а последните данни за трудовия сектор не вещаят нищо добро, ключов за Китай пазар ще започне да пресъхва.
Опитите на американските власти да спрат изпадането в нова рецесия и дори дефлация почти сигурно ще включват отпечатването на още повече долари, което посредством обезценяване на националната валута ще подрине конкурентоспособността на европейските и други износители.
Колкото до големия проблем на Стария континент, дълговата криза, която страховете от фалит на Гърция провокираха по-рано през годината, се успокои благодарение на огромен спасителен план и като цяло положителните резултати от стрес тестовете върху банките в региона.
Малцина анализатори обаче вярват, че нещата са решени окончателно. Със съзнанието за това правителствата въведоха различни мерки за затягане на коланите, които могат да застрашат и малкия начеващ растеж – неприятна перспектива за американските и китайските износители.
Нова криза на доверието в европейските задължения няма дълго да остане ограничена в пределите на континента. Американският дефицит и дългово бреме са също толкова притеснителни за търсещите фискален баланс, колкото и европейските.
Стигнахме и до третия крак на стола. Дикс от Barclays твърди, че Китай представлява най-малкият проблем. Това обаче съвсем не означава, че страната може да се справи напълно сама. Да, има индикации, че Китай и останалите големи нововъзникващи пазари вече създават вътрешно търсене, но този процес е в началото си, а износът продължава да е основният двигател на икономиките им.
Контролирането на инфлацията в Китай е най-голямата тревога за икономистите. Основното им опасение е, че държавната политика ще допусне грешка и ще пресили необходимото забавяне.
„Надеждите ни са за меко приземяване, но по-скоро се опасяваме от твърдо“, казва Дикс.

Реални заплахи

Разбира се, може никой от тези страхове да не се сбъдне. Американските потребители са известни с издръжливостта си. Китайските власти могат и наистина управляват икономиката си изкъсо. Европа пък показва признаци на възстановяване.
Заплахите обаче са реални и тегнат както върху съзнанието на властите, така и върху финансовите пазари.
Световната картина бе красноречиво обрисувана наскоро от доклад на фондацията „Юинг Марион Кауфман“, която проучи мнението на влиятелни блогъри в областта на икономиката.
Както приляга на изследване на блогосферата, част от разкритията бяха представени чрез т. нар. облак от тагове, съставен от някои от най-често употребяваните думи сред респондентите за охарактеризиране на американската икономика.
Едно определение се откроява: „несигурност“. Не е особено полезно, но пък и в това именно е същността на несигурността.