Bloomberg

Забелязали ли сте как стрелката на пазарния компас, който получихте в наследство, се върти безразборно от север на юг и обратно, независимо колко често го коригирате?
Новото нормално хич не е ново, а е старо – на три години, ако трябва да сме точни, и определено е странно. „Нищо, което наблюдаваме по време на кредитен колапс след балон, не е нормално“, според Дейвид Розенбърг, главен икономист на Gluskin Sheff & Associates в Торонто. Той е един от малцината, правилно предрекли кредитния крънч, докато се случваше, по време на предишната си работа в Merrill Lynch.
На 9 август 2007 г. ужасяващите парични пазари подплашиха Европейската централна банка да даде 95 млрд. евро ($125 млрд.) на банковата индустрия. Това се оказа, че е само първата част от раздаването в глобален мащаб на празни чекове, за да се запълнят дупките във финансите посредством правителствена намеса.
Ако вярвате на пазара на ценни книжа, този кеш осигурява икономическо спасение, като индексът Standard & Poor’s 500 си възстановява загубите и няма да претърпи големи промени за годината. Но погледнете пазара на облигации и рекордно ниската доходност на двегодишните държавни ценни книжа и 10-годишния бенчмарков бунд – те подсказват, че светът в бъдеще е много по-вероятно да е с нулев ръст, плъзгащ се към дефлация и към така ужасяващата W-образна рецесия.

Лудостта на планетата

Каквото и да се случва в световните финанси, то не е нито капитализъм, нито свободен пазар. Пол Бродски и Лий Куейтънс от QB Asset Management в Ню Йорк смятат, че пазарите понастоящем са изложени на капризите „и приумиците на субективния апарат за вземане на решения на централната банка, а своенравието е предрешено като систематичност“.
Отличителната характеристика на тирания, твърдят те в доклад от тази седмица, пуснат от автора Кристофър Хичънс, е непредсказуемостта на правилата – валидно описание за текущото състояние на пазара.
„Пътят на глобалните пазари ще бъде определен от отговорните за политиката лица и политиците, а не от естествените икономически поощрения или дори от определящите политиката лица, пренагласяващи „жизнерадостта“ ни, пишат те.
Тим Прайс, директор инвестиции в PFP Group Лондон, твърди, че кредитната криза е унищожила „границите на възможността“. Доверието в кредитните рейтинги, правителствения дълг, икономическия дарвинизъм, регулацията и осъзнатия собствен интерес на банките и банкерите изчезна. В резултат, „буквално всичко е възможно“, казва той.
Една характеристика на кредитната криза беше фактът, че малки червени лампички за тревога светнаха навсякъде в предходните месеци, съвсем лекичко – колкото да се почувства човек в безопасност, ако ги пренебрегне. Днес се чуват силно едни напълно различни плашещи сирени насред шума от привидно оптимистичните доклади за печалбите на компаниите.
Американското правителство застави BP да отмени дивидента си за първите три тримесечия на тази година и я прилъга да създаде фонд от $20 млрд. за обезщетяване на пострадалите от петролния разлив в Мексиканския залив. Това е ограбване на акционерите, президентът Барак Обама няма власт над финансите на компанията, независимо каква е моралната ви позиция по защитата на морските птици.
Нещо повече, изглежда, САЩ планират да изменят законите за Fannie Mae и Freddie Mac, за да ускорят темпото на ипотечната амнистия. С други думи контролираните от държавата агенции ще бъдат принудени да позволят на длъжниците да задържат къщите си, без да са погасили всичките си вноски.

Грабеж на облигации

Това е равносилно на кражба от инвеститорите в облигации на Fannie и Freddie независимо от мнението ви за поведението на ипотечните кредитори в изобилните години. Ирландия също планира изменение на правилата, с което за ипотечните компании ще стане по-трудно да поставят под възбрана имуществото на просрочилите, съобщава в. „Айриш индипендънт“.
Британското правителство пък притиска търговските банки, много от които контролира в резултат на държавната помощ, да засилят отпускането на заеми. Нищо че може би самият деспотизъм на държавната намеса кара предприемачите да се въздържат от нови инвестиции. Ако планът бъде приложен, правителството ще открадне от останалите акционери на банките, принуждавайки служителите им да правят заеми, които при други обстоятелства дори не биха обмисляли, само и само да покрият политически поставените квоти.
Когато политиците крадат от избирателите си, пазарният компас вече не може надеждно да ориентира инвестиционните решения. Миналата седмица тревожни сигнали се появиха и в пазара за корпоративни облигации. International Business Machines Corp., най-големият доставчик на компютърни услуги в света, зае $1,5 млрд. за период от три години. Компанията, на която Moody’s Investors Service присъжда рейтинг с четири стъпала под първокласния, плаща лихва от едва 1% за тези пари.
През 2005 г. бившият производител на пишещи машини Olivetti заема $1 млрд. за 50 години под новото си амплоа на Telecom Italia. Този дълг сега се търгува при около 82 цента на долар. През октомври същата година мениджърът на полските държавни активи и задължения Павел Ковалевски се опита неуспешно да скрие изумлението си от продажбата на 500 млн. евро в 50-годишни облигации при лихва едва 4,25%. В момента тези ценни книжа струват около 79 цента едната.
Би било пресилено да твърдим, че сделката на IBM вещае нова кредитна криза. Може би в отпускането на средства на компанията за период от три години при лихва 1% има логика, когато доходността по двугодишните държавни облигации е около 0,5%. Може би, но определено звучи нередно.
Една последна весела мисъл. Погледнете скока от 50% в цената на пшеницата. Сега се запитайте кое правителство е обърнало най-голямо внимание на сигурността и по обезпечаването с храна и вода в последните години. После си припомнете смътния план, който имахте да следвате съветите на легендарния инвеститор Джим Роджърс, и научете децата си да говорят китайски.