В доставките на компресиран природен газ (CNG) през Черно море няма нищо лошо. Ние сме тръгнали по някакъв път. Това са предпроектни проучвания, които са в начален етап засега. Проектът за доставка на CNG е много добър, но да не забравяме, че връзката с Гърция няма да струва много. Във възможностите дори само на „Булгартрансгаз“ е да я изгради. Оттам няма да го направят сами, а ще се договарят с бизнеса за продажба на капацитети за доставка на природен газ. За тази връзка правителството официално обяви, че проектът се забавя, а причината за това е, че договорът е сключен по начин, които не е изгоден за България. Въпреки тези обяснения на мен не ми стана ясно за какво става въпрос. Държавата имаше една година на разположение да разгледа договора и да го коригира. По него имаме договорени суми, които ЕК ще отпусне – 45 млн. евро. За година управление обаче проектът не беше ревизиран, а се задържаше. В същото време започнаха да се лансират и други идеи, като газовата връзка със Сърбия и Турция. При Сърбия нямаме договореност за отпускане на пари, а за интерконектора с Турция дори се дава повече приоритет, отколкото за този с Гърция. За газова връзка до турските пазари темата се смесва с проекта „Набуко“. Не бива да се забравя обаче, че за нуждите на европейския проект е необходима много по-голяма тръба в сравнение с тази за реверсивната връзка България-Турция.
Сега се вижда една доста объркана и непоследователна позиция на правителството по отношение на интерконекторите. Отначало приоритети за страната ни бяха газовите връзки с Гърция и Румъния, защото те ни даваха диверсификация. Изведнъж сега се вижда, че приоритетите ни се насочват към турската връзка, която да е и първият етап на „Набуко“.
Преориентирането на проектите не е лошо, стига да сме убедени, че това е нещото, което можем да направим. Ние, ако сме решили, че е по-добре да направим турската връзка, то е добре още от самото начало да кажем, че имаме нужда от нея. Сега като че ли изоставаме от събитията и под диктата на обстоятелствата трябва да решаваме нещата.

---

Кольо Тонев, управител на „Дайрект петролеум”, България:
Държавата може да помогне при ускоряването на строежа на газопроводите

Никак не е трудно да бъде изграден един газопровод, но зависи от това, какви инвестиции ще се вложат. С много пари става бързо и лесно, с малко - бавно и трудно. Един газопровод се изгражда лесно, след като са направени всички предварителни и подготвителни работи, направен е ОВОС, който е положителен, и са уредени претенциите на собствениците на терените, през които преминава газопроводът.
Проблемите със собствеността на земите, откъдето преминава тръбата, са сериозни не само в България. В повечето случаи много трудно се удовлетворяват претенциите на собственика на даден имот. Разбира се, и държавата е в правото си да направи замяна, но това струва също допълнително много пари.
Държавата може да помогне за ускоряването на строежа на даден газопровод. Тя може да води по-интензивни преговори със собствениците и на тях да им се предложат приемливи компенсации.
Самото строителство на газопровода между Стара Загора и гръцкия град Комотини може да стане за няколко месеца. По-трудна е предварителната подготовка и получаването на разрешенията от различните инстанции. Те заедно с оценката за въздействие на околната среда могат да бъдат ускорени, но всичко зависи от инициативността на държавата. По същия начин стоят и въпросите за компенсациите.
Проекти за пренос на компресиран природен газ се реализират на много места по света и българската идея за доставки не е нещо ново. От много страни се пренася компресиран природен газ и има приемателни станции на брега. Тези съоръжения не са големи и не се строят трудно. Строителството им отнема няколко месеца от чисто техническа гледна точка. Самите кораби за пренос също са важна част от подобен проект, но аз не смятам, че всяка страна, купуваща компресиран газ, трябва да си има и собствени кораби. Вместо това може да се използват специализирани транспортни компании.