Bloomberg

Китай, чиито резерви в чужда валута на стойност $2,45 трлн. са най-големите в света, става по-оптимистично настроен към Европа и Япония за сметка на САЩ.
Държавата купуваше „доста“ европейски облигации, поясни Юй Юндин, бивш съветник на Китайската народна банка, който участваше и в съвещателната комисия по външна политика, посетила Франция, Испания и Германия от 20 юни до 2 юли. Японското Министерство на финансите съобщи на 9 август, че Китай е купил 1,73 трлн. йени ($20,1 млрд.) повече японски дълг, отколкото е продал през първата половина на 2010 г. - това е най-високият темп на покупки от поне пет години насам.
„Диверсификацията трябва да е основен принцип“, коментира Юй в интервю, като добави, че „високопоставен централен банкер“ му е казал да припише доверието на Китай в икономиката и валутата на региона на европейските политици. „Не продадохме никакви европейски облигации или активи, вместо това купихме много.“
Позицията на Китай може да направи по-трудно за зелената валута да се оживи след спада й с цели 10% от пиковото си за годината ниво през юни, измерено от търговско претегления Dollar Index. Държавата намали запасите си от американски правителствен дълг със $72,2 млрд., или 7,7%, през май от миналогодишния рекорд в размер на $939,9 млрд. през юли 2009 г. според данни на финансовото министерство от вторник.

Тревогите около САЩ

Опасенията, че американската икономика залита, бяха подценени от Федералния резерв, когато на 10 август председателят му Бен Бернанке заяви, че централната банка ще възстанови плащанията по основната сума на ипотечните си авоари в съкровищни бонове, за да попречи на източването на пари от финансовата система – първото удължаване на мерките за стимулиране на ръста от над година насам.
„Ръстът на икономическото възстановяване вероятно ще е по-умерен в близко бъдеще, отколкото се очакваше“, съобщи федералната комисия по отворения пазар в изявление след среща във Вашингтон. „Комисията ще държи постоянните запаси от ценни книжа на Федералния резерв на текущите им нива.“
Азиатските централни банки, които държат близо 60% от запасите в чужда валута, обръщат гръб на долара. Притеснени от отслабващия американски ръст и рекордните заемания на хазната, те се пренасочват към евроактивите като убежище, което накара общата валута на 16-те държави от еврозоната да поскъпне. Южна Корея, Малайзия и Индия са намалили запасите си от щатски съкровищни бонове, показват данни на американското правителство.
Делът на щатския долар в официалните резерви в чужда валута е намалял през първите три месеца на годината до 61,5% от 62,2% през последното тримесечие на 2009 г., съобщи Международният валутен фонд на 30 юни.
Делът на йената е 3,1% - покачване от 3%, на еврото е 27,2% - малък спад от 27,3%, дори след като валутата падна с 5,7% спрямо долара през първото тримесечие заради спекулации, че страни като Гърция ще се мъчат да обуздаят бюджетните си дефицити.
„Инвеститорската общност в лицето на управителите на големи резерви вероятно ще бъде принудена да инвестира в еврозоната, тъй като там няма достатъчно опасения от просрочие“, смята Дуайфор Евънс, стратег от Хонконг в State Street Global Markets LLC, която е част от State Street Corp., попечител на $19 трлн. и управляваща $1,8 трлн. „Не може да сложат всичките си яйца в една кошница, която е американските съкровищни бонове.“
Щатският долар се търгуваше $1,2817 за евро в 7,13 ч в понеделник сутринта в Ню Йорк от $1,2754 миналата седмица, когато се покачи с 4,1%. Зелената валута струваше 85,60 йени, след като падна до 84,73 йени на 11 август – най-слабото ниво от юли 1995 г. насам.
Американската валута ще се покачи до $1,23 за евро до 31 декември и до 92 йени, сочат средните изчисления на стратези и икономисти в проучвания на Bloomberg. Икономисти предвиждат, че американският ръст ще е 3% тази година в сравнение с 1,2% за еврозоната и 3,4% за Япония.
„Няма признаци за паника или спешност от страна на Фед и това подкрепя мнението ни, че това е временен период на икономическо забавяне и американската икономика ще си пробие път да излезе от него“, смята Гарет Бери, валутен стратег от Сингапур в UBS AG – вторият най-голям в света валутен трейдър. Според прогнозите на UBS щатският долар ще се покачи до $1,15 за евро и 95 йени след три месеца.
Американските инвестиционни фондове, домакинства и банки са увеличили през май дела си от американския дълг до 50,2% - това е първият път, когато местни инвеститори притежават повече съкровищни бонове, отколкото чужди собственици, от началото на финансовата криза през август 2007 г. до сега.

Конкретни мерки

Китайският премиер Вън Цзябао призова през март САЩ да предприемат „конкретни мерки“, за да успокоят инвеститорите, че доларовите активи са сигурни. Държавата, която е най-големият собственик отвъд Океана на американски съкровищни бонове, съкрати наличността си от американски дълг до $867,7 млрд. през май от $900,2 млрд. през април и рекордните $939,9 млрд. през юли 2009 г.
„Китай има доверие в европейската икономика, в еврото и еврозоната“, каза Юй. Покупките от страна на Китай на европейски облигации са в период на мерки, предприемани от политиците в Европа с цел да успокоят тревогите, че кризата на държавния дълг ще застраши валутното обединение. През май те обявиха пакет заем на стойност цели 750 млрд. евро ($956 млрд.) за оказване на съдействие на правителствата от еврозоната.
През същия месец чуждите инвеститори бяха нетни купувачи на дълг от еврозоната, докато валутата на 16-те държави се срина най-много от януари 2009 г. Чужденци са купили 37,4 млрд. евро облигации и бонове след 49,7 млрд. евро през април, сочат данни от ЕЦБ.
Опасенията на Китай се отразяват и на съседните централни банки, които трупат чужди резерви, докато продават местна валута, за да поддържат конкурентоспособността на износителите, според Faros Trading LLC, която провежда валутни транзакции от името на хедж фондове и индустриални клиенти.