Ваучерите за храна са сред малкото инструменти, от които полза има наистина цялото общество. Синдикатите ги одобряват като социална придобивка; работодателските организации – понеже им позволяват да предоставят на работещите допълнително възнаграждение, освободено от данъци и осигуровки. Търговците ги приветстват, понеже повишават потреблението, а държавата се облагодетелства от гарантирания ДДС. Тази система за допълнение към редовната заплата неслучайно се радва на висока популярност от десетилетия в развити държави като Франция, Италия, Испания, Белгия. В тези страни ваучери се използват и в сферите на здравеопазването, грижите за децата, културните прояви и други.
В България приблизително 240 000 работещи имат право да получат ваучери, като месечната стойност за един служител е 60 лв. Тази сума е данъчно необлагаема и се приспада от осигуровките и данъка върху дохода, дължими от работодател и работник. С ваучери в България може да се пазаруват само хранителни стоки. В условията на криза ваучерната система означава допълнителна социална придобивка за работещите и мотивация за работодателите да въвеждат подобни социални инструменти.

Държавата също печели, в хазната влизат повече данъци от хранителния и ресторантьорския сектор

Държавата също печели, защото разходите се поемат от работодателите, а в хазната се събират данъци от хранителния и ресторантьорския сектор. Доказано е също, че системата работи в посока на ограничаване на сивата икономика и намалява плащането с пари на ръка. Въпреки доказано положителните ефекти в България до този момент ваучерната система бе свръхрегулирана, което водеше до изкривяване на пазара и убиване на конкуренцията.
Моделът работеше по следния начин: всеки лицензиран оператор на ваучери получаваше еднаква годишна квота с останалите и в зависимост от активността си приключваше работата си за годината или с изчерпването на своята квота, или със задържане на неизползвана част от квотата си. От една страна, най-активните оператори достигаха бързо своите лимити и всяка година се принуждаваха да се разделят с част от своите клиенти (този принцип беше оценяван и от операторите, и от КЗК като антиконкурентен). От своя страна по-слабо активните оператори задържаха значителна част от общата годишна квота неизползвана, т.е. предоставена от държавата за ползване, но недостъпна за ползвателите.

Антикризисна мярка в действие

Но дочакахме промяната. През пролетта правителството и финансовият министър Симеон Дянков включиха ваучерите за храна и либерализацията на пазара им сред антикризисните мерки. С много голямо удовлетворение днес посрещаме факта, че законовата рамка за издаване на ваучери беше своевременно променена и бе направена първата значителна стъпка към либерализацията на пазара.
В какво се състои промяната? При приключване на квотите си за 2010 г. операторите могат вече да подадат документи за нови индивидуални квоти според новата система на разпределение, влязла в сила от 1 август. Така се възстановява нормалната конкуренция в бранша, а ние получаваме мотивация да работим по-добре и да бъдем в състояние да привличаме повече клиенти. Общият размер на допълнителните индивидуални квоти за периода август-декември за тази година е 60 милиона лева, разпределен на 30 броя квоти, всяка от по 2 милиона лева. Принципът на получаване на всяка една от тези индивидуални квоти е усвояването на поне 80% от предходно получената от оператора. С въведените промени тази система ще бъде приложима за цялата годишна квота и за всички оператори през следващата 2011 г. и ще гарантира по-висока ефективност на усвояването на цялостната глобална квота за годината.
Асоциацията на операторите на ваучери за храна изразява своето удовлетворение от тази промени. Надяваме се, че размерът на глобалната квота за 2011 г. ще бъде достатъчен и заедно с нововъведената система на разпределение на квотите ще даде очаквания резултат за по-добро и конкурентно развитие на пазара и на предлаганите услуги.