Защо лобизмът трябва да се легализира

Дончо Иванов, национален координатор на Коалиция за устойчиво развитие

Когато говорим за лобизъм, трябва да се има предвид, че тази дейност се осъществява в три основни форми: информационни контакти, обществен натиск и сделка. Методите на лобизма можем да разделим на три групи: социално приемливи, погранични, криминални. Към криминалните методи принадлежат дори такива дейности като подкуп, заплаха, шантаж, измама, взимане на лица за заложници, криминални интервенции върху личността или органа.

Пограничните методи

Пограничните методи включват политическата търговия, която не се преследва по закон, но която е изградена на базата на лъжата към избирателите, към нарушение на партийните устави и програми. Скалъпените социологически изследвания, които с лъжа обслужват една желана теза, също влизат в тази група. Както и фалшиви експертни доклади, които премълчават или изопачават нещо, за да докажат тезата на възложителя.
В групата на пограничните методи е и внедряването на агенти в конкурентни организации и държавни органи, за да се получи исканото въздействие с конспиративни методи, изкуственото създаване на кризи, използването на лични слабости и пристрастия на лицата, взимащи решения.
Характерното за сивото лобиране е, че се вижда само резултатът – решението и органът, който го е взел, но не е видно кой стои зад това, само се предполага. По отношение на органа на властта лобирането може да бъде външно и вътрешно. Вътрешно - вътре в органа определена група да се бори за издаване на подходящото решение. Външно - въздействие върху органа от регистрирани или нерегистрирани лобисти.
Сред лобистките методи влиза и назначаването на свой човек в органа, който е най-решаващ за резултатите от дейността ти. Ти плащаш за неговото назначение като министър, той после с решенията, които организира, връща „заетото” и ти позволява да спечелиш от назначението му. Най-простата форма – сделка: плащаш пари, получаваш решение.

Инкриминиране на незаконните форми

За да се избяга от сивите форми на лобирането, трябва да се легализират видовете лобиране, да се регламентират и да се узаконят. Така незаконните ще се инкриминират. За да се направи лобирането ефективно и легитимно, е нужно за неговите цели да се привлекат социални сили, които представляват широк кръг обществени интереси, но не са имали пряк достъп до властта. Именно множеството участници в един такъв процес прави лобирането във властите такова, че то да дава равни възможности за участие на всички и превръща лобизма в институт на демократичната политика.
Сред напълно легалните методи са публикация в медиите, обръщения към органите на властта, изследване на общественото мнение, оповестяване на експертни мнения, кампании и мероприятия на обществеността, разрешени митинги и демонстрации, дълги съдебни процеси, възпрепятстващи неизгодно решение.
Лобизмът в неговите некриминални прояви може да се познае по това, че той изпълнява наистина важни социални функции, като посредничество между различните обществени групи и властта. Легалният лобизъм води и до допълнително обезпечение на плурализма в обществените интереси.
Какви са легалните практики?
Лобистката дейност може да е успешна само когато при изготвянето на предложенията се вземе предвид общото благо. В много случаи се налага постигането на баланс с интересите на други групи. За целта обаче е задължително да се познават интересите на тези други групи.
За да са ефективни, лобистките дейности трябва да започнат на един много ранен етап (поне година преди вземането на решение). Преднината във времето може да се използва за детайлни анализи и интензивна работа с обществеността. Политиците обикновено предпочитат разговорите да се водят при затворени врати, така те си осигуряват предимството да държат всички опции възможни. Тъкмо обратното - на НПО й е необходима обществеността, за да подобри преговорната си позиция, да намали съпротивата от страна на други браншове и групи по интереси срещу правените от нея предложения и да генерира подкрепа за тях.

Станете почитател на Класа