Ройтерс

Три са числата, достатъчни да докарат безсънни нощи на ръководителите на китайската икономическа политика – 65,4 млн., $28,7 млрд. и $2,45 трлн. В този ред това са изчислените от правителствен изследовател брой на апартаментите, оставащи без обитатели в Китай, много от които купени с цел спекулативна инвестиция; търговският излишък на страната през юли; и резервът в чужда валута, натрупан от централната банка чрез покупките на долари с цел задържане на слабия юан.

30 г. на неудържим ръст

Заедно те са отражение на изкривеността на една икономика, която предпочита инвестициите чрез потискане стойността на капитала и други производствени разходи за сметка на потребителите, чиято покупателна способност е спъната с помощта на ниско заплащане и ниски депозитни лихви. Неспособен да продава у дома всичко, което произвежда, Китай изнася гигантския остатък.
Тази матрица захранваше 30-те години на неудържим ръст, катапултирал Китай пред Япония на второто място в класацията на най-големите световни икономики след САЩ.
Това е обаче формула, за която Пекин с готовност се съгласява, че не може да поддържа – Китай трябва да разчита повече на разходите на домакинствата, особено след като перспективите за износа се влошават сега със затягането на коланите на Запад с цел компенсация на прекомерните си дългове. Много експерти са уверени, че един прагматичен Китай ще успее да осъществи така необходимата му промяна през идващото десетилетие към нов модел на растеж, основан на потреблението в големите градове, технологичния напредък и по-голямата роля на пазарните сили.
Онези, които се съмняват, имат две основни причини за скептицизма си. Първо, Китай изчака прекалено дълго, за да се откаже от изискващия сериозни инвестиции износ. И второ, управляващата комунистическа партия едва ли ще успее да преодолее запазените от десетилетия интереси, които ще са повод за отпор срещу реформата.
„Дисбалансите не може да продължават да се движат на сегашното ниво още 10 години, просто няма да е възможно“, твърди Майкъл Петис, преподавател по финанси в Пекинския университет. Според него натискът за промяна може да се засили прекалено бързо през следващите две до три години, а даже и по-рано, ако избухнат търговски конфликти. „Те се заемат с промени в момент, когато останалата част на света може да не им даде достатъчно време, добави Петис. През следващото десетилетие ще сме свидетели на среден растеж от 5-6% със силно натоварване в самото начало.“
Скептицизмът му се споделя и от някои представители на китайската върхушка. Чжоу Тянюн, професор в Централната партийна школа в Пекин, отдавна твърди, че Китай се нуждае от балансирани, но с трайни последици политически реформи. В новата си книга, озаглавена „Накъде върви Китай?“, Чжоу предупреждава, че Китай може да се сблъска с политическа катастрофа, ако не намали раздутото си правителство, не освободи малкия бизнес и не сложи край на изкривената регулация на жилищния пазар.
„По кой път ще тръгнем? Ако изберем правилния, можем да избегнем падането в капана на развитието. Ако изберем погрешния, можем да попаднем в „китайски капан“ на социална и политическа криза, бавен икономически растеж, трайна липса на просперитет и слаба, спадаща конкурентоспособност, пише Чжоу. „Китайският капан“ се задава, ако лидерите продължат да лансират модела на ръст, който привилегирова индустрията, големите корпорации, големия капитал и големите проекти.“
Смяната на предавките ще е трудна, предполага авторът, заради навиците, които е придобил Китай, и вкоренилите се интереси.
Именно тук е трудното. Има ли комунистическата партия волята да отнеме част от властта и богатството, подарени на фаворитите й?
Пазарите на Китай са натежали от деформации, субсидиращи производители, износители и инвеститори, смятат Хуан Ипин и Ван Бицзюн от Китайския център за икономически изследвания към Пекинския университет. Работната ръка, земята и енергията са евтини, пишат те в китайско-австралийския сборник с есета „Китай: Следващите 20 години на реформи и развитие“. Това е все едно да се облагат с данъци собствениците на тези производствени разходи, най-вече потребителите, от което следват сривът на доходите и потреблението на домакинствата като дял от БВП, твърдят те.
„Всичко това предполага, че изкривяванията при определянето на костуемата цена на произведените стоки са фундаменталната сила, стояща зад структурните дисбаланси на Китай, които, заедно с други проблеми като неефикасното използване на ресурсите и замърсяването на околната среда, може сериозно да засегнат способността на Китай да поддържа бързия си растеж в бъдеще“, пишат още те.

Запазени интереси

В тази светлина проблемът се оказва не в компетенциите на икономическата политика, а на политическата икономика. Яо Ян, преподавател по икономика в Пекинския университет, съжалява, че самото правителство, старите му приятели и държавните предприятия сформират могъщи групи на интереси. „Появата на силни и привилегировани групи ще попречи на равното разпределение на ползите от икономическия ръст, което след това ще обезсмисли стратегията на ККП да размени икономическия растеж за съгласието на народа с абсолютната й власт“, посочва той.
Икономистът от Lombard Street Research Диана Чойлева, която следи развитията в Китай от Хонконг, твърди, че заради новата международна обстановка през следващите две години ще стане ясно дали Пекин има желание да се промени. „Иска ми се да вярвам, че ще тръгнат в правилната посока, но когато наистина някоя държава се е запътила твърдо нататък, като че не се получава точно този отзвук“, усъмнява се тя.
Финансовият журналист Ричард Макгрегър коментира, че ККП не бива да се изключва от уравнението въпреки политическите рискове, които предполага следващата фаза на икономическа реформа. „Разнищването на държавните икономически интереси непоправимо ли ще порази политическото влияние на партията? Няма как да се предвиди лесно това, но не бива да се подценява способността на партията да се приспособява“, пише Макгрегър в новата си книга „Партията“.