Harvard Business Review

Напоследък доста хора ме питат защо съм се преместил в Азия, пише управителният директор на Innosight Ventures Скот Антъни. Отговорът е лесен: „В сферата, в която работя, иновациите са важни, така че се старая да ги следвам.“
Един от предприемачите в Силициевата долина постави под съмнение правилността на решението ми: „Готов съм да се обзаложа, че 90% от компаниите, които ще променят правилата на бизнес играта през следващото десетилетие, ще се появят в радиус от 10 мили от мястото, на което стоя сега.“
Много е възможно да е прав. Две трети от 139-те фирми, които успяха да се наместят в последните класации на „Най-иновативните компании“, изготвени от „Фаст къмпъни“, „Бизнесуик“, „Технолъджи ревю“ и Световния икономически форум, са започнали дейността си в САЩ. А и много от големите азиатски компании дължат успеха си не на иновациите, а на предимството на природните ресурси и ниските производствени разходи, заради които успяват да предложат конкурентни решения на по-скъпите западни стоки и услуги.
След последните шест месеца, които прекарах в Азия обаче, все повече се убеждавам, че приятелят ми от Силициевата долина греши. Докато Западът се тресе от перспективите за двойно дъно на рецесията, азиатски компании като BYD, Tata Group, Li & Fung, UNILAB, Bharti Airtel, Alibaba.com, Asus и Tencent прокарват нови пътеки. Срещнах се с редица блестящи предприемачи, които изграждат бъдещите ръстови компании.
Дори и да е така, Азия трябва да направи три важни промени, за да успее да реализира пълния си иновативен потенциал.
Първата промяна е засилено внимание към местните непотребители (това са хората, които не участват активно в потреблението). „Работата ви изглежда твърде лесна“, заявих наскоро на старшия стратег на един от най-големите индийски конгломерати. Компанията му може да надхвърли целите си за ръста просто като продължи да краде пазарен дял от западните конкуренти, огъващи се под все по-високите производствени разходи.
Подхлъзването по този път обаче е опасно. Западните компании все по-сериозно обмислят новаторски подходи за изцеждане на т.нар. непотребителска ниша на местните пазари – хората, които са напълно изтикани от активния пазар, защото предлаганите стоки и услуги са твърде скъпи, сложни за употреба, времеемки или физически недостъпни. Широко рекламираните опити на General Electric за развитие на нискоразходни медицински пособия за пазари като Индия и Китай са един от примерите за иновативни пътища към непотребителите.
Азиатските компании трябва да направят съответните усилия, за да не отстъпят естественото си предимство на собствените пазари на гладните за растеж западни гиганти.
Непотреблението изисква по-сложни стратегии от прицелването в дъното на пирамидата. Само 10% от индийците например притежават хладилник. За новопоявяващата се средна класа хладилниците са скъпи енергийни лакомници, които не могат да се поберат лесно в домовете им. А и електричеството не е достъпно във всички региони.
Миналата година Godrej представи нискоразходния хладилник ChotuKool. Машината на цена от $70 може да бъде захранвана само от батерия и затова е достъпна за индийските потребители, които искат да се разхладят със студена напитка в края на дългия ден. Доста подривна идея, преливаща от потенциал за ръст. И стратегия, от която повече азиатски компании би трябвало да се поучат.
Втората промяна, която трябва да направят азиатските компании, е да запушат липсващата среда на стартиращите бизнеси. Преди няколко месеца говорих с един индийски предприемач за един от бизнесите в портфейла ни. „Не искаш достатъчно пари, ми каза той. В Индия минималната инвестиция е $10 млн.“ Сумата ме шокира. Та тя ще претовари бизнеса ни, както и този на много стартиращи индийски компании.
На пазара за рисково финансиране е зейнала дупката на „липсващата среда“. Предприемачите изстискват пари от приятелите и семействата си, за да започнат бизнес. Предприятията, които се нуждаят от $10 млн. и повече, разполагат с множество варианти. Но много от стартиращите фирми са заклещени между двете крайности.
Сингапур опитва да реши проблема по доста интригуващ начин. Правителството подкрепя една група от фондове инкубатори (Innosight има такъв), които трябва да осигурят част от началния капитал и надзора на местните стартиращи предприятия. Правителството осигурява останалата част от парите и дава на фонда разумна цена за откупуване на държавния дял. Градът-държава предлага и невероятно разнообразие от грантове и свързани схеми за осигуряване на началния капитал и парите, необходими на фирмите в първите години.
Третата промяна, за която се сещам, е инвестирането в сфери, подкрепящи иновациите. Правителството играе ключова роля за стимулиране на иновативния потенциал. Азиатските правителства имат няколко варианта за действие. Единият е образованието, насочено към иновациите. Иновативното мислене е умение, което се научава. Основното образование, което поддържа тонуса на иновативния мускул, се отплаща с огромни дългосрочни ползи. Това обучение е доста по-различно от чисто технологичното и включва образователни методи, които да помагат на хората да развиват мисленето и уменията си за предприемаческа инициативност, като например креативно разрешаване на проблеми или интегриране на различни дисциплини за развитие на новаторски решения.
Друг важен елемент са опростените технологии. Правителствата често смятат, че ролята им е да инвестират в най-модерните технологии. Новопоявяващите се технологии, които обещават невиждани досега резултати, няма да повлияят толкова решително и бързо на тези пазари. А те се нуждаят от „гигантски скок в бездната“ - опростени и намаляващи разходите технологии, които обещават да отворят исторически заключени за тях пазари.
Търканията между корпоративния и държавния сектор също трябва да бъдат сведени до минимум. Бизнесът на много от азиатските пазари може да бъде изключително труден. Това няма да се промени за няколко дена, но правителство, което има интерес да направи от страната си люлка на иновации, трябва да положи усилия за премахване на ненужните пречки. Улесняването на законите за започване и закриване на бизнес, за разпространение на продукти и услуги, за набиране на капитал и компенсиране на работещите в креативни области могат да стимулират иновациите.
Всяко от тези предложения, разбира се, трябва да бъде съобразено с условията на местния пазар, но всички те заедно могат сериозно да забързат хода на иновативния растеж в Азия. А може би трябваше да приема онзи примамлив залог?