Сергей Игнатов, министър на образованието и науката *

2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за наука и иновации е мечтана цел. Но все пак живеем в условия на доста тежка криза. Бюджетът за догодина няма да се различава много от тазгодишния. Все пак това е постижимо, тъй като реализацията на всеки един проект включва инвестиции от частния сектор. В Европа публичните пари за наука са много по-малък процент, отколкото индустрията и промишлените предприятия дават. В България ще се върви натам, тъй като самите потребители на висше образование и наука са заинтересовани от инвестиции. Винаги едно подобно капиталовложение е по-малко, отколкото бъдещата печалба.
Важно е, че и българската промишленост в лицето на редица предприятия от областта на тежкото машиностроене, електрониката, информационните технологии, индустриалните услуги и строителството има важен принос в изграждането на установките на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). Събитието на организацията събра учени, преподаватели, млади хора и представители на промишлени предприятия, които са си подали ръце, уверени, че науката е основата за нашия бъдещ интелектуален и икономически просперитет.
ЦЕРН е в основата на почти всички колективни научни постижения в Европа в областта на ядрената физика. От началото на своето съществуване до сега ЦЕРН успя да събере на едно място критична маса от учени и да ги обвърже в международни мрежи, както и да обедини наука и иновации. На едно място се срещнаха академично и техническо обучение, инженерна мисъл и индустрия.
Българската страна е активен участник в изграждането и експлоатацията на уникалната научна инфраструктура. Учени специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН се включиха от самото начало към изграждането на детектора Си Ем Ес към големия адронен колайдер.
Въпреки че сме забавили вноската си, няма опасност да отпаднем от проекта.


* Мнението е от провелия се вчера семинар "Българската индустрия и ЦЕРН".