„Блумбърг”

Според всеобщото мнение администрацията на Барак Обама е попаднала в задънена улица в борбата си за възстановяване на икономиката. Безработицата е висока и може да расте още, нищо че рецесията официално приключи преди повече от година. Фискалният стимул от 2009 г. е считан от мнозина за напаст, в най-добрия случай, така че няма сериозен политически интерес към ново подобно усилие. Политическото дясно бие барабана за фискална отговорност по целия път към изборите за Конгреса.
Трима членове на първоначалния икономически отбор-мечта на Обама – Лари Съмърс, Питър Орсаг и Кристина Ромер – напуснаха или скоро ще напуснат правителството. Отгоре на всичко съществува и широко разпространено усещане, че администрацията е против бизнеса, което обезсърчава наемането на работа и инвестициите.
Онова, което пропуска всеобщото мнение, е, че преживяхме тежка кредитна криза от вида, който по принцип се срещаше по-често през последните десетилетия в новоиндустриализираните държави със среден доход. САЩ може да се възстановят бързо, а работните места да се върнат много по-бързо от очакваното, но за това трябва незабавно обезценяване на щатския долар.
Независимо дали ви харесва или не, значителна девалвация на долара е по-вероятна, отколкото повечето хора предполагат в момента. Дълбочината на кризата в края на 2008 г. шокира много наблюдатели на САЩ, но отличителните й характеристики бяха относително очевидни за хората, които са работили в Русия, Мексико, Аржентина или Южна Корея. По подобен начин възстановяването може да има някои сходни характеристики с онова, което са преживели тези държави.

Оживлението в Корея

Не трябва да чакаме някакво незабавно чудо за ръста в САЩ, а да не забравяме, че след срива през 1997-98 г. икономиката на Южна Корея се разшири с почти 11% през 1999 г., а Русия – отписана по отношение на икономиката, след като валутата, публичните й финанси и банковата й система се сринаха напълно през есента на 1998 г. - отчете разрастване от 6,4% през 1999 г. и 10% през 2000 г.
Основните причини САЩ да не се връщат към нормалното си състояние така бързо са износът и доларът. Южна Корея, Русия и други нововъзникващи пазари, претърпели тежки кризи, обикновено минават през рязък спад в коригираната спрямо инфлацията стойност на националните си валути. Това ги прави свръхконкурентоспособни, поне за момент, като улеснява замяната на вноса с местни стоки и услуги и стимулира износа.
Глобалната финансова криза обаче засили позициите на щатския долар, който бе възприеман като убежище, макар че стойността му падна малко след регистрирания наскоро връх спрямо валутите на основните търговски партньори.
Голяма икономика като американската се нуждае от време, докато започне отново да нараства, главно благодарение на експорта. Износът през 2007 г. и 2008 г. бе съответно едва 12% и 13% от брутния вътрешен продукт, докато вносът бе респективно 17% и 18% от БВП.
Логиката на днешната икономика обаче тласка долара надолу, а износа нагоре и така подпомага бизнеса, конкуриращ се с вносните продукти. В действие са три сили.
Първо, настоящата патова ситуация между президентската администрация и Конгреса с основание притеснява инвеститорите. Републиканците не могат да се похвалят с фискална отговорност през последните 30 години, а демократите така и не успяха да обяснят, дори на себе си, как точно фискалното стимулиране е предотвратило прерастването на най-големия финансов шок от 1929 г. насам в нова Голяма депресия.
Бюджетният дефицит е сериозен проблем, но няма перспективи за решаването му в обозримо бъдеще. Американският политически дебат изглежда все по-сбъркан в очите на международните инвеститори.

Количествено облекчаване

Второ, с оглед упорито високата безработица и малкото възможности пред фискалната политика, Федералният резерв ще продължи да сваля дългосрочните лихви. Всяко по-нататъшно количествено облекчаване ще съдейства за понижаване на долара. Това е много по-ефективен начин за влияние върху стойността на валутата от всяка намеса на валутния пазар, макар че Фед не би признал загрижеността си за долара.
Трето, новоиндустриализираните икономики вече се върнаха към просперитет и произвеждат търсене за типа скъпи стоки и услуги, които САЩ могат да изнасят. Тези нововъзникващи пазари искат да избегнат поскъпване на валутите си и предпочитат да поддържат излишък по текущата сметка, следвайки китайския модел. Тази тактика може и да работи още известно време, но така ще натрупат повече авоари в чуждестранна валута и, предвид американските политики, със сигурност ще диверсифицират резервите си, като обърнат по-голям дял от тях в парични единици, различни от щатския долар.
Европа ще трупа все повече спестявания, така че фискалната платежоспособност на страните от Стария континент се превръща в ключов въпрос. Има потенциални капани по този път като например заложения от Ирландия. От друга страна, Европа може и да не процъфтява, но едва ли ще допусне просрочване на суверенен дълг.
Ето защо щатският долар най-вероятно отново ще поевтинее спрямо всички валути с плаващ курс. Понижаването на стойността му би оказало минимално въздействие върху лихвите в САЩ, тъй като Фед ще продължи с количественото облекчаване. Възможно е леко покачване на инфлацията, но високата безработица ще ограничи ефекта, а може и изобщо да не доведе до 2% годишен темп, какъвто съвременните централни банки тайно предпочитат.
Правителството на Обама е обвинявано за високата безработица, но в действителност тя е резултат от финансовата мания, появила се много преди идването на демократите на власт. Би било чудна ирония, ако пак без участието на Белия дом работните места се възстановят по-бързо от очакваното, тъкмо навреме за предизборната кампания през 2012 г.