Bloomberg

Ако вече не разполагахме с термина Студена война, трябваше да го измислим, за да опишем битката за надмощие за ресурсите в Северния ледовит океан.
Компании като BP и "Газпром" се готвят за битка за последната голяма енергийна граница. Русия, САЩ, Канада и Исландия се съревновават за контрола над богатствата и властта, които ще им осигури разработването на Арктика.
Всичко това е лудост. Опитите да се въведе замръзналата пустош около Северния полюс в глобалната икономика са свързани с две огромни заплахи – катастрофалните климатични промени и изтощителна война.
Не си струва. Светът напредва по отношение алтернативите на фосилните горива. Вече се разработват достатъчно възможности за разширяване на енергийните източници. Проблемът има само един разумен отговор – тотална забрана за икономическата експлоатация на Арктика.
Разтопяването на полярните ледове дава достъп до обширни, неизползвани резерви от петрол и газ. През септември миналата година BP изчислиха, че регионът може да съдържа ресурси, равни на около 200 млрд. барела петрол. Това количество е равно на половината от световните въглеводороди, които предстои да бъдат открити.
Наскорошният опит на BP в Мексиканския залив може би леко е усмирил ентусиазма на компанията за офшорен сондаж. Но дори ако тя не иска да разработва арктическите находища, много от конкурентите й с радост ще го направят.

Източници на богатства

И не става дума само за петрола. Топенето на ледовете може да осигури пряк маршрут за превоз на стоки между Европа и Азия, като съкрати времето за път наполовина. Новите търговски маршрути ще отворят и нови пристанища, и транспортни центрове. Исландия, която пострада от последните си опити да стане глобален финансов център, може да открие бъдещето си в търговията, при положение че през Северния ледовит океан преминават кораби. През историята търговските маршрути са били голям източник на богатства. И този път възможностите няма да са много по-различни.
Бедата е, че отварянето на Арктика за икономическо развитие е пълно с опасности. В региона вече назрява геополитически конфликт.
„Важно е да поддържаме зона на мир и сътрудничество в Арктика, заяви руският премиер Владимир Путин по време на Международния арктически форум, провел се в Москва през изминалата седмица. Не се съмнявам, че всички проблеми, включително възникналите около самата Арктика, могат да бъдат разрешени в дух на партньорство.“
Ако вярвате на тези му увещания, значи ще повярвате на всичко. В действителност Русия налива огромни суми пари за събиране на научни и географски доказателства, които ще й позволят да разшири територията си колкото е възможно по-навътре в Арктика.

Властови амбиции

Светът стана свидетел на това, как Путин използва енергията като оръжие на властовите си амбиции. Вярата на Путин, че спорът за Арктика може да бъде разрешен мирно, е точно толкова правдоподобна, колкото и да повярваме, че той наистина е предал властта на президента Дмитрий Медведев.
Всъщност руснаците планират да завземат колкото се може повече от контрола над Арктика. Към същото обаче се стремят и Канада, САЩ, Исландия, Дания и Норвегия. Ако Китай може да измъдри някаква правдоподобна причина, за да предяви претенции за собственост, без съмнение скоро ще се присъедини към предявяващите претенции.
Има две добри причини да се наложи забрана за разработване на Арктика.

Климатичните промени

Логиката на енергийната индустрия като че е следната – фосилните горива причиняват глобалното затопляне, което топи полярните ледове. А това е в известен смисъл удобно, макар и пагубно за полярните мечки, защото означава, че когато този тъп лед се стопи, ще можем да започнем да сондираме за още нефт. А когато го измъкнем и започнем да го горим, той ще разтопи ледовете още малко и ще освободи достъп до още повече нефт.

Спрете сондажите

Всичко това е лудост. Ако полярните ледове се топят, а повечето научни доказателства предполагат, че го правят доста бързо, първото нещо, от което се нуждаем, е сондажите за петрол да спрат.
Наистина не всички вярват, че климатичните промени са предизвикани от дейността на човека. Разбира се, че можем да дискутираме. Научното единодушие и преди е грешало, така че може и сега да бърка. А освен това предвид катастрофалните последици, в случай че учените са прави, защо да поемаме този пагубен риск?
Напоследък бе постигнат огромен напредък по отношение алтернативите на фосилните горива. Електрическите автомобили са на косъм от поява на масовия пазар. Вятърната, слънчевата и атомната енергия скоро могат да топлят все повече домове и офиси. Те имат по-благоприятен ефект върху околната среда и не зависят от Москва или Рияд, за да ни затоплят през зимата. Защо да не потърсим начини за развитието на алтернативните източници, вместо да сондираме за петрол и газ в Арктика?
Второ, никой не знае със сигурност кой е собственикът на Арктика. Когато е била само голямо парче лед, никой не се е интересуват от това. Сега, когато на карта са заложени много пари, половината свят предявява претенции. През XIX век основните европейски сили се бореха за контрола над ресурсите и търговските маршрути на Африка и Азия. Тази им битка подпали Първата световна война. Има опасност подобен порив за контрол над Арктика да предизвика друг подобен конфликт. Дори и да не се случи точно по този начин, съревноваващите се амбиции ще отровят взаимоотношенията между държавите с години.
Забраната за разработването и сондажа в Арктика е единственият начин да се защитим от тези опасности. Няколко барела петрол не си струват риска.