Ройтерс

Предпазливото девалвиране на американския долар изглежда единственият начин да бъде избегната валутната война, за която алармират Бразилия и други страни. Така за Г-20 остава незавидната задача да осигури известен контрол върху процеса.
След три години на финансови вълнения водещите икономики в света се опитват да ограничат поскъпването на валутите си или да ги обезценят в трескаво съревнование за оскъдното търсене на износ. Мерките им провокират пропорционални ответни действия и неприятни търговски спорове.
Малко преди срещата си на 22 октомври финансовите министри от Г-20 така и нямат напредък по основния за последното десетилетие проблем с глобалните дисбаланси между експортно ориентирани икономики (предимно развиващи се нации като Китай, но също така Япония и Германия) и големи потребители като САЩ, Великобритания и други.
Бяха постигнати някои общи споразумения, с които нововъзникващите сили допускат плавното поскъпване на валутите си, но липсата на подробен план, който да направлява прехода, вече води до едностранни действия и реципрочни реакции в една нажежена икономическа и политическа обстановка.

Решени да печатат пари

Тласкани от фискално изтощение, враждебно настроени избиратели и отказа на процъфтяващ Китай да позволи рязък скок на юана, САЩ, Япония, а и Великобритания изглеждат решени отново да печатат пари, за да вдъхнат живот на икономиките си и да отслабят валутите си.
Бързо растящите развиващи се държави с гъвкави обменни курсове попадат под кръстосан огън и реакциите не закъсняха. В понеделник Бразилия удвои данъците върху чуждестранните финансови притоци, а във вторник Южна Корея заплаши с ограничения върху валутната търговия.
Франция, която поема ротационното председателство на Г-20 идния месец, отрече появилите се през почивните дни информации за “тайни преговори” с Китай. Ясно е обаче, че търпението се изчерпва.
“За да избегнем неприятните последици от продължителни едностранни действия, е необходимо група от представители на водещите икономики спешно да договорят многостранен и съгласуван пакет от мерки”, заяви в понеделник Чарлз Далара, директор в Института за международни финанси.
Търговските заплахи на САЩ срещу Китай заради юана са илюстрация за “контрапродуктивността на едностранната политика”, заяви Далара в отворено писмо до участниците в ежегодната среща на Международния валутен фонд.
Основният проблем за нововъзникващите икономики е, че голяма част от новоотпечатаните пари, отблъснати от прекалено ниските западни лихви, влизат в по-високодоходни чуждестранни активи, вместо в изнемогващите фирми и домакинства на САЩ и Япония.
Развиващите се държави са изправени пред неизбежен избор. Могат да стоят безучастно и да приемат пагубното за износа им валутно поскъпване и неминуемите балони при активите. Другият вариант е да се върнат към сериозната намеса или механизмите за контрол на движението по капиталовата сметка, които водят до инфлация или още по-голямо изкривяване на търговията.
Робърт Джонсън, директор на спонсорирания от Джордж Сорос Институт за ново икономическо мислене, смята, че Г-20 се нуждае от споразумение за размера и темпото на валутните промени между три основни групи – САЩ и останалите водещи потребители; големите износители като Китай, Япония и Германия; и редица износители сред нововъзникващите пазари.
“В ход е конкурентно обезценяване, казва Джонсън, бивш директор във фирмата за управление на фондове на милиардера Джордж Сорос, както и бивш икономист в банковата комисия към американския Сенат. Нужна е промяна в обменните курсове на валутите на развиващите се страни спрямо тези на развитите – може би 20-25% поскъпване в следващите година-две.”
Загубеното от конкурентоспособност на износа новоиндустриализираните икономики могат да си върнат, поне частично, под формата на по-евтин внос за растящата си средна класа потребители.
Разковничето е всички да действат заедно, за да се избегне скок на пазарните цени или прекалено силна реакция от правителствата.
Ако бъдат оставени на собствен ход, пазарите едва ли ще произведат исканото от повечето държави постепенно изменение, а и кредитната криза уби до голяма степен вярата в ефективното ценообразуване.
Мениджърите на частни активи вече виждат своя шанс и трупат залози, с които да експлоатират растящото напрежение.

Наплив към нововъзникващите пазари

Дейвид Шарип от JPMorgan Asset Management предвижда ускоряване на наплива към валути на нововъзникващите пазари. “Една от неизказаните цели на инжекциите с ликвидност от членките на Г-4 е да предизвикат поевтиняване на съответната национална валута”, заяви той пред клиенти тази седмица.
Инвестициите в акции от нововъзникващите икономики растат главоломно, а деноминираният в местна валута дълг на тези страни в момента е един от най-търсените активи сред инструментите с фиксиран доход.
Данните на специализирания изследовател EPFR показват, че притоците от средства във фондовете за облигации от нововъзникващите пазари са стигнали близо $40 млрд. от началото на годината (при по-малко от $700 млн. за първите девет месеца на 2009 г.), като повече от половината са за вложения в местна валута.
Новите потоци към акции от тези пазари през третото тримесечие (над $30 млрд.) са с около 50% над сумата за първите шест месеца. Притоците от близо $50 млрд. от началото на 2010 г. контрастират с нетен отлив от почти $79 млрд. от фондовете за дялово инвестиране в развитите държави и изтичане на половин трилион от западните кеш фондове.
Скоростта и постоянството на тези портфейлни потоци буди донякъде оправдано притеснение, но дългосрочните вложения следват същия модел.
Данните на ThomsonReuters показват, че сливанията и придобиванията в нововъзникващите пазари за тази година възлизат на $480 трлн., което е ръст от 63% спрямо същия период на 2009 г.
Най-важното е, че това не са “горещи” пари.
“Наясно сме със случващото се, заяви в понеделник бразилският финансов министър Гидо Мантега. Съществува риск от търговска война и това е тревожно, но е за предпочитане да бъдат предприети съгласувани, а не изолирани мерки.”