Михаил Горбачов

Темата на нашата конференция е "Европа гледа на Изток". Дълбоко символично и закономерно е, че ние я провеждаме в България. Тук, на границата между цивилизациите - в една едновременно и европейска, и балканска, и славянска страна, ние ще говорим за голяма Европа, за страните, които в течение на столетия участват в европейските процеси.
Преди 20 години европейските държави изпуснаха шанса да създадат една истинска Европа без граници. Тогавашните политици не се възползваха навреме от шанса за обединение, като неправилно оцениха събитията, довели до края на Студената война. Освен това по онова време се гледаше на случващото се като на победа на Запада. След края на Студената война беше поставен въпросът как да се построи Единна Европа, като тогава не се имаше предвид единствено и само процесът на разширяване на ЕС и НАТО. Именно тогава възникнаха уникални условия за развитие на Европа без граници. През 90-те години европейските политици избраха именно този път. Спечели ли Европа от това? Лично аз смятам, че не всичко беше добре премислено. Европейското развитие на Запада бе направено за сметка на развитието на Европа като цяло. Днес не всички тези страни са членове на ЕС, но от това не престават да бъдат европейски страни. Тяхната историческа съдба и култура, населяващите ги народи принадлежат на Европа. Без тях Европа би загубила част от своето богатство и многообразие.
Целият комплекс от въпроси, свързан с Русия, Турция, Балканите, страните от постсъветското пространство, е част от европейската проблематика. Самите тези страни не са съседи на Европа, а неотделима част от нея. Искам да подчертая това в самото начало, защото понякога слушам, че цялата Европа се е обединила в ЕС.

На сцената излязоха нови играчи

Днес разсъжденията на коментатори, политици и учени са свързани с намаляващата роля на Европа в световната политика. В Америка, в Азия, а и в самата Европа се говори за настъпване на века на Азиатско-Тихоокеанския район. Центърът на тежестта на международната политика, икономика се премества в тази стремително развиваща се част от нашата планета. Европа и Америка трябва да започнат се съобразяват с този факт, но трябва да се прецени доколко е необратима тази тенденция и как да действаме. Днес сме свидетели на огромни промени, които ще извадят на глобалната карта нови играчи. Днес виждаме как азиатският свят излиза на световната сцена със своите богати възможности. Страни като Китай, Индия и Бразилия ще се стремят към място на геополитическата карта, което съответства на тяхното икономическо и демократично развитие и възможности. Ако засилването на азиатските пазари се удържи в разумни граници, няма да се стигне до стълкновение на цивилизации.
Трябва ли Европа да се примири с това? Това няма как да стане, тъй като Европа векове наред е играла водеща роля в развитието на света. Нашата отговорност към световните дела не ни позволява да се примирим. Европа трябва да обнови ролята си на световната сцена, като покаже, че има какво да предложи, че е конкурентна, че има решение на всички актуални проблеми.

Какъв ще бъде цивилизационният ни избор?

Друг важен акцент е, че в днешния глобален свят трябва творчески да се преосмисли идеята за транснационалното партньорство между Америка, Европа и Русия. Ние трябва да имаме съзнанието, че най-важният въпрос, който стои пред нас, е как да укрепим нашия цивилизационен избор.
Трябва да се излезе от логиката на влиянието и да се приеме логиката на общия интерес. В сферата на транснационалното партньорство трябва да стоят проблемите на сигурността и проблеми от политически характер. Поради тази причина подкрепям идеята за договор за европейска сигурност, но този документ трябва да съдържа конкретни механизми за предотвратяване на конфликтите. Това е една от най-важните крачки, които трябва да направим, за да можем да открием възможността за сътрудничество и в другите области. Например ефективното транснационално партньорство за решаване на глобални проблеми в екологията, където страните може да разработят общи позиции. Една от много важните насоки на съвместните усилия може да стане такъв глобален проблем като борбата с корупцията.
Освен това Европа, Америка и Русия трябва активно да подходят към проблемите на страните от Г-20.

---

Реч на Михаил Горбачов при откриването на вчерашната конференция в София „Европа гледа на Изток“