„Блумбърг“

САЩ са изправени пред огромен скандал с участието на големи пари, подкуп и политици. Не говоря за незначителните казуси, около които се въртят етичните спорове във Вашингтон, а за нещo голямо, от калибъра на „Уотъргейт“.
Доказана закономерност в политиката е, че отсъствието на отчетност поражда злоупотреби. Тази година се наблюдава огромно и тайно вливане на лобистки пари в американската политика. Корпорации и други заинтересовани лица ще похарчат над $250 млн., за да повлияят върху изхода от изборите за Конгреса.
Един от виновниците е неправителствената организация Citizens United. Решение на Върховния съд от миналия януари по повод неин филм за кампанията на Хилари Клинтън позволи използването на фирмени и профсъюзни пари за въздействие върху изборните резултати. Мнозинството в петчленния състав на председателя на Върховния съд Джон Робъртс отсъди, че вливането на огромни средства от частния сектор не оставя впечатление за корупция. Нито един от тези юристи обаче не е зависел от гласа на избирател.
За разлика от бившия съдия Сандра Дей О`Конър, която бе втрещена: „Оттеглих се за няколко години и нещата са станали неузнаваеми.“
Един от малкото положителни елементи бе, че съдът подкрепи публичното разкриване на парите. Всъщност Федералната избирателна комисия, която през по-голямата част от 35-годишната си история защитаваше повече политическите, отколкото обществените интереси, е тази, която не направи нищо да предотврати укриването на дарителите.
„В резултат на решението настоящата предизборна кампания привлича безпрецедентно количество пари, казва Антъни Корадо, професор в колежа „Колби“ в Уотървил, Мейн. Гласоподавателите обаче имат по-малко информация за източника им.“
Администрацията на Обама само влоши нещата с непохватния намек, че сред средствата може да има незаконни чуждестранни дарения. Без доказателства Белият дом обвини Търговската камара, че е използвала пари от чужбина за част от кампанията си в подкрепа на републиканците на обща стойност $75 млн.
С присъщата си политическа изтънченост Корадо изрази съмнението си. Просто няма логика. Няма нищо незаконно в това, Търговската камара да получи тайно пари от американски филиал на базираната в Лондон BP. Или от базираната в Хюстън Citgo Petroleum, която е американско представителство на венецуелския петролен гигант. Или от компании за здравно осигуряване, петролни гиганти или амбулантни търговци. Истинският проблем е, че обществото не знае източника.

Ловко отклоняване на вниманието

Търговската камара знае какво иска в замяна. Знаят го и архитектите на вероятно най-голямата тайно финансирана инициатива на годината, ръководена от Карл Роув и Ед Гилеспи, бивши сътрудници на Белия дом при управлението на Буш. Роув и Гилеспи със своята American Crossroads и клона й Crossroads GPS вече привлякоха $56 млн. (тяхна малка тайна е, че това е възможно под булото на анонимността, гарантирана за всички донори на GPS), за да атакуват кандидатите на демократите. На критиките отвръщат, че подкрепят бунта на консервативните граждани. В действителност тяхното изобретение разчита много на специалните интереси и щедрите дарители, нароили се неконтролируемо при управлението на Буш.
Те са много ловки в отклоняване на вниманието от потайните си операции. Гилеспи твърди, че демократите винаги действат по един и същи начин. В имейл той цитира статия, според която синдикатите и техните комитети за политическо действие са похарчили почти $450 млн. в подкрепа на Барак Обама през 2008 г.
Гилеспи, който е бивш председател на Републиканската партия и е добре запознат с правилата на играта, знае, че комитетите за политическо действие трябва да разкрият дарителите. За разлика от Crossroads GPS гласоподавателите знаят идентичността и основната цел на харчовете на един синдикат. Роув, надянал мантата на гражданин либертарианец, изразява възмущение срещу заплахите на правителството или политиците да разкрият идентичността на потайните и заможни дарители.
„Определено можем да защитим анонимността на маргиналния памфлетист, казва Уолтър Делинджър, главен прокурор в администрацията на Клинтън и един от най-бележитите изследователи на американската конституция. Едва ли обаче можем да оправдаем водещи мултинационални корпорации, които си разиграват картите на американската политическа сцена, защитени от булото на тайната. Тези практики са в основата на всички останали проблеми на демократичното управление.“
Пред камерите на „Фокс нюз“ Роув заяви, че тези критики са партизанско дребнотемие, като специално спомена дългогодишния поддръжник на реформата на кампанийното финансиране Фред Уъртхаймър, президент на Democracy 21. “Макар демократите да пропиляха огромни суми за президентската кампания през 2004 г., ние не чухме нито гък от този смел лобист за либерални каузи, г-н Уъртхаймър“, громи Роув.
Роув бе ръководител на президентската кампания при преизбирането на Буш през 2004 г. и добре знае, че това е същият Уъртхаймър, който през същата година подаде жалба във Федералната избирателна комисия срещу две групи на Демократическата партия. През 90-те години Уъртхаймър поиска от Министерството на правосъдието да разследва тактиките за набиране на финансиране, упражнявани от администрацията на Клинтън. През 80-те години пак Уъртхаймър предизвика разследване на т.нар. Кийтинг Файв, група, състояща се от четирима сенатори демократи и един републиканец.

Нещо в замяна

САЩ са похарчили доста повече в изборите от повечето страни, а тазгодишните избори за Конгреса може да им струват близо $4 млрд. Още от времето на „Уотъргейт“ политиците разискват правилата за размера и обхвата на даренията. През 2002 г. бе приета т.нар. закон Маккейн-Файнголд, който наложи строги ограничения на даренията и бе подписан от републиканеца Буш. Това бе и кулминацията на годините напрегнати борби. В следващите години съдилищата, които са доминирани от консерватори, постепенно подкопаха закона, като последният и най-радикален удар бе решението в полза на Citizens United.
Не всички механизми за финансиране си приличат. Дори най-честните защитници на реформата на кампанийното финансиране едва ли лесно ще стоварят брадвата на вината върху малките дарители сред обикновените американци. Това са по-голямата част от онези $750 млн., които Обама набра за президентската си кампания през 2008 г., или $14-те милиона, които Шарън Енгъл, подкрепената от Чаеното парти кандидатка за сенатор от Невада, събра в последните три месеца.
Големите дарения от корпорации, синдикати, търговски асоциации или богати граждани са нещо различно. Тези донори обикновено очакват нещо в замяна. Малко от тайните и щедри дарители на Роув-Гилеспи се разделят самопожертвователно с част от парите си в името на доброто управление.
Няма законови доводи срещу прозрачността. По думите на покойния съдия от Върховния съд Луиз Брандайз: „Слънчевата светлина е по-ефективна от всякакви дезинфектанти.“