“Блумбърг“

Миналата седмица, докато във Вашингтон изпращаха с тъжен поглед ятото на оптимизма, отлитащо на юг в магическа V-форма, съпредседателите на комисията по дефицита към канцеларията на президента Барак Обама изнесоха план с предложения, които вероятно ще са в състояние да разрешат надвисналата над страната фискална криза.
Едновременно радикален и функционален, планът разкрива визионерските идеи на двамата председатели на комисията – демократа Ърскин Боулс и републиканеца Алън Симпсън. Ако Обама иска да спаси страната от бездната, трябва да се вслуша в съветите на хората, които сам е назначил.

87% от БВП

Нека бъдем откровени за най-належащия проблем: САЩ са се отправили към дългова криза от вида, който постави на колене Гърция. Бюджетната служба към Конгреса изчислява, че ако се следва сегашната политика, дългът в ръцете на държавата като процент от брутния вътрешен продукт ще ескалира до 87% към 2020 г. от сегашните 62%.
Планът успешно идентифицира точката на пресичане в дебата за дефицита, като предлага максимално увеличение на събраните постъпления от данъци заедно с извършване на необходимите съкращения в правителствените разходи.
По въпроса за данъците авторите на проекта определят ролята на ползите на широка основа. Те поставят акцент върху редуцирането на данъчните облекчения, включително отчисленията за плащанията по ипотечните лихви, което ще позволи сериозно намаляване на данъчната ставка за индивидуалните доходи, вероятно до тристепенна скала от 8%, 14% и 23%.
Съвсем неочаквано предложението сваля равнището на най-високия корпоративен данък, който в момента е 35%, чак до 26%. Една твърде закъсняла промяна, която би накарала корпорациите да преосмислят плановете си да напуснат САЩ и да се отправят към места с по-ведър данъчен климат.
Данъчната реформа трябва да започне със затваряне на вратичките и това е стратегия, която би трябвало да се хареса на левите в политическия спектър, т.е. на онези, които до момента най-шумно изразяват критиките си по отношение на плана „Боулс-Симпсън“.
Една графика, публикувана заедно с плана, показва, че отмяната на всички данъчни облекчения, с изключение на подлежащите на обратно изплащане на кредити за бедните граждани, би трябвало да намали доходите след данъчните отчисления на един процент от американците с най-високи доходи с почти 14%, доходите на средната част с около 4%, а на тези в дъното по приходи - само с 1%.
От друга страна, трудните съкращения на разходите за социално подпомагане ще бъдат извършвани постепенно, за да се ограничат болезнените последствия. Разходите по програмата Social Security например ще бъдат намалени чрез повишаване на възрастта за пенсиониране до 68 години към 2050 г. и до 69 години към 2075 г., а процентът, с който социалните помощи нарастват с времето, ще бъде редуциран.

Самозалъгване

Стратегията за редуциране на разходите за здравеопазване – включително поставянето на горна граница за разрастването на федералните разходи за здравеопазване с темпа на нарастване на БВП плюс 1% след 2020 г. – едва ли може да бъде определена като нещо по-добро от самозалъгване, което само отлага трудните решения. Боулс и Симпсън ще получат допълнителен бонус за откровеността си, че голяма част от пенсионерите ще трябва да плащат за повечето здравни услуги от собствения си джоб.
Отчитането на капиталовата печалба в перото на обикновените приходи, както предлагат те, също не е добра идея, тъй като ни отдалечава от икономическия идеал, който облага с данъци разходите, а не приходите.
Все пак Боулс и Симпсън са изработили предложение в синхрон с академичните принципи, а не с политическата коректност. А това само по себе си е приятна изненада. И така, какво може да ни донесе изпълнението на консенсусната им програма?
Вероятността от просрочване на държавните задължения ще бъде сведена почти до нула. Американците ще забравят страховете си от сериозно покачване на данъците в бъдеще. Болнавата икономика на страната ще получи порция пилешка супа, която може да окаже изненадващо бързо въздействие.
През 1998 г. Виктор Фукс бе ръководител на проучване на 69 икономисти върху ефектите от приетия през 1986 г. закон за данъчна реформа, който понижи ставките, като затвори пробойните. Усреднената оценка гласи, че данъчните промени са увеличили с 1% годишния ръст на БВП. Съвременният данъчен кодекс е още по-сложен от този преди 1986 г., така че можем да очакваме сходно влияние върху БВП.
Дори най-ранните критици на плана „Боулс-Симпсън“ – онези, които побързаха да защитят програмите за социално подпомагане, трябва да признаят, че статуквото не може да бъде запазено. Дори най-големите данъчни облекчения в полезрението на комисията са по-скоро свещени крави, отколкото важни за икономиката елементи.

Купувайте сега

Да вземем за пример приспадането на разходите по ипотечната лихва от данъците. Мнозина се опасяват, че намаляването или премахването му ще срине цените на жилищата. Умелото въвеждане на промяната обаче може да подобри здравето на пазара на недвижими имоти, който отчаяно се нуждае от помощ. Ако приспадането бъде елиминирано постепенно, американците ще имат сериозен стимул да си купят дом преди изчезването на облекчението.
Липсата на приспадане при ипотечните лихви в Канада не намали процента на собствениците на жилища там, който е около две трети от населението, т.е. приблизително колкото американския.
Най-вероятната причина Боулс и Симпсън да очертаят предложенията си миналата седмица без особено предизвестие е стремежът им да генерират обществена подкрепа, която да притисне по-скептичните членове на комисията да застанат зад окончателния план.
Тези хора трябва да се срамуват от себе си. Ако останем на този курс към разрухата, при положение че пътят към спасението е бил ясно очертан, поне ще знаем кого да виним.
Този план не се занимава със сложни политически сметки и е основан на сериозен академичен консенсус. Ако искате ниски данъчни ставки, нужна е широка база. Ако искате като цяло ниски данъци, трябва да контролирате разходите. Не е нещо революционно, но това предлага икономическата наука.