Иглика Горанова

Тези дни кабинетът гласува стратегия за здравеопазването, която в общи линии връща времето назад. В нея се предвижда болниците от търговски дружества да станат публични, каквито бяха до 1998 г. Документът е писан от настоящия министър Стефан Константинов и негов екип. Особеност е, че той не е бил предварително обсъден нито с депутатите, нито с Българския лекарски съюз, което предизвика очаквани вълнения. Както и кахърни прогнози от типа на това колко ще струва на бюджета отписването на дълговете на болниците и с критиките се спря дотук. Правилно. От тази стратегия не следва абсолютно нищо. Тя е просто поредният пожелателен документ, приет от правителството, който няма никакви правни последици. Нито е закон, нито пък някой е длъжен да се съобразява с нея. Призна го и самият министър, който заяви, че не може да се ангажира със срокове кога идеите му ще се приложат, защото тепърва предстоят разговори и коментари. А те обещават да са дълги. Идеята монополът на НЗОК да остане няма да се хареса на поборниците за въвеждане на задължителните здравни частни фондове, които съществуват и в редиците на ГЕРБ.
Има още ред възражения срещу концепцията на Константинов и те в общи линии са същите, които не позволиха да се приеме и стратегията на бившия министър на здравеопазването Радослав Гайдарски. Да припомним, че през 2006 г. той изработи освен стратегия и национална здравна карта, която по политически причини не бе одобрена. Защото последствията от нея бяха да се затворят 160 болници, които не съответстват на критериите за модерно здравеопазване. Сега също така упорито се говори за закриване на лечебни заведения като част от реформата. Макар че е трудно да се повярва, че ще има политически ентусиасти, които хем ще хлопнат вратите на общинските болници, хем ще чакат да спечелят местните избори там.

Безсмислен труд

Покрай страстите около приетата здравна стратегия излезе една любопитна справка, че концепциите, приети до този момент у нас, надхвърлят 170. И това не е всичко. Още 72 предстоят да бъдат приети до края на мандата. Тази цифри излизат, ако човек се вгледа внимателно в програмата на правителството за управление, писана от амбициозната администрация.
Внушителният брой от 242 документа си е цяло море от стратегии, създадено със сигурност от гвардия от квалифицирани служители. Няма да е грешка да се каже, че в него е впрегнат изключителен интелектуален потенциал, вложено е работно време, пари и пр. Известно е, че стратегически документи у нас, а и в ЕС се пишат от най-компетентните кадри в министерствата, което означава, че мозъкът на ведомствата е ангажиран да разработва планини от документи. Всичко това щеше да е прекрасно и оправдано, ако от тях следваше нещо съществено, но обикновено нищо не следва. Тези документи не съществуват в правния мир, защото не са закони. Това са идеи, които дори не са задължителни при писането на нормативни актове.

Разминаванията

Пресен пример за това е разминаването между концепцията за средното образование, която беше приета през 2006 г. с хоризонт за действие до 2015 г., и проектозаконът за училищното образование, който предстои да влезе в парламента. В стратегическия документ не се предвижда петгодишните да ходят задължително на предучилищна подготовка, докато проектът на Министерството на младежта, науката и образованието предвижда именно такава радикална реформа.
През 2009 г. има приета национална стратегия за борба с наркотиците. Как се прилага тя ни припомниха българските майки, които тези дни написаха поредното покъртително писмо до институциите с молба държавата да обърне внимание на наркозависимите младежи така, както го правят в Европа. А не да ги вкарват в затвора, с което изобщо не решават проблема им.
Справедливо е да се каже, че писането на стратегии не е само българска чиновническа страст, а и европейска практика. Само че за разлика от ЕС, у нас тази страст обикновено умира с предаването на документа без никакъв практически ефект.