Иглика Горанова

Нощният живот на парламента е потискащ и излишен. Това е единственият извод, който може да се направи от поредния 12-часов маратон, който си организираха депутати в понеделник срещу вторник с приемането на текстове от избирателния кодекс. Извън безспорният факт, че този парламент успя да прокара кодекса, не стана ясно кое наложи по тъмна доба да се решава дългогодишният спор дали районните кметове да са назначаеми или избираеми.
Дебатът, откъдето и да го погледнем, е като за първенството на яйцето и кокошката и си тече у нас от десетилетия. През 1998 г. например бе решено районните кметове да са назначаеми. После. станаха избираеми. В края на 2010 отново са назначаеми. Което не означава, че след три години няма пак да са избираеми. Аргументите, с които се води „войната“, са едни и същи. Ако са назначаеми, се ограничава правото на избор на гражданите. Ако пък са избираеми, според действащото законодателство те нямат почти никакви правомощия, което пък обезсмисля вота за тях.
Този политически кръговрат води единствено до извода, че ако ставаше дума за бюджет, бдението в пленарна зала щеше да е обяснимо. Но когато става въпрос за закон, който е отлежавал години наред, ентусиазмът е леко безсмислен. И със сигурност не вдига рейтинга на Народното събрание. Както междувпрочем няма да го вдигне и ударният труд, който ще полагат депутатите до коледната си ваканция. Аргументите, че като поработят повече, ще имат достатъчно основание да си почиват, изглеждат точно толкова убедително, колкото и максимата на героя на Алън Александър Милн Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече.“ Защото без отговор остава въпроса за това защо не се работи регулярно, както и за качеството на това, което гласуват.

Логиката на ударния труд

За да не изглежда в очите на избирателите, че депутатите не работят достатъчно, от пресцентъра на парламента разпространиха вчера Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол за периода 1 януари-13 декември. От отчета става ясно, че от постъпилите общо 273 законопроекта народните представители са приели 167. Проведени са 130 пленарни заседания, 7 от които – извънредни. На 56 заседания с обща продължителност 152 часа и 27 минути министрите са отговаряли на депутатски питания. Най-активни са били от Коалиция за България – те са задали 492 въпроса и 91 питания. От Синята коалиция са отправили 260 въпроса и 22 питания. Най-малко активни са били от ДПС - с 34 въпроса и 6 питания.
От справката не става ясно колко пъти се е налагало заседанията да се прекратяват поради изчерпване на дневния ред и липса на работа. Нито пък колко от тези нормативни документи са лобистки или атакувани в Конституционния съд. Подобна статистика тези дни направиха от Института за модерна политика, откъдето отчетоха „правозащитен дефицит, безрезултатен парламентарeн контрол, прекомерна централизация на властта с разрез с европейските практики, "сиво законодателство".

Изпреварили Венецианската комисия

Затова пък справките на НС налагат извода, че трудът, който са положили депутатите, е напълно достатъчен, за да излязат те в 25-дневна ваканция. Още повече че до Коледа парламентът трябва да приеме изцяло на второ четене проекта за изборен кодекс, промените в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със създаването на специализирани съдилища, както и измененията в Търговския закон.
В случая въпросите са около избирателния кодекс и специализираните съдилища в НПК. И по двата се очаква да се произнесе Венецианската комисия. Прогнозите са, че тя ще има становище по специализираните съдилища към 16 декември. Решението й, ако е отрицателно, не е задължително за нас, но тъй като е авторитетен орган, в който участват 57 държави, но не може да се отмине с балканска небрежност. Още повече че специализираните съдилища вече бяха атакувани от правозащитни организации, които ги нарекоха извънреден съд.
Въпросителни около изборния кодекс имат от конгреса на местните власти в Съвета на Европа, които поискаха мнението на Венецианската комисия по проекта. И в този случай изпреварващ ход от типа – дай да вземем решение, преди да са ни казали, че е глупаво, може би оправдава ударния труд и нощните бдения. От такава стратегия обаче не е ясно кой точно какво печели. Защото със сигурност НС щеше да стои по-сериозно, ако имаше равно натоварена законодателна програма. А не полага извънредна нощна смяна за продукцията си.