Валентин Георгиев

Напоследък ни облъчват най-различни прогнози за развитие на икономиката ни догодина. И досущ като на коледна сергия има всичко – от прекалено розови очаквания и планове до откровено измъчено черногледство. Ръст или стагнация, овладяване или раздуване на дефицита, връщане на инвеститорите или напротив - „пазарът“ е залят от оценки и залози, така че да има за всекиго по нещо.
Властта, естествено, е заредена с тонове оптимизъм, а негов безспорен флагман се явява финансовият министър Симеон Дянков. От март-април, за когато бяха първите му прогнози, че започваме да излизаме от кризата, до сега минаха 9 месеца. Е, видими доказателства, че тръгваме нагоре – бавно, но сигурно, дойдоха с известно закъснение, а краят на рецесията сложи точка на съмненията. Най-вероятно ще завършим и годината с малък /но все пак/ растеж.
Може да е трудно за вярване, но привържениците на апокалипсиса би трябвало да префокусират нагласите си. Защото се намериха и други, които започват да топят скептицизма. Смелите 3,6%, заложени в бюджета за 2011-а например, до вчера изглеждаха екзотика. Днес май стават интересни. Първа бе „Фич рейтингс“, която преди около 2 седмици официално допусна, че подобен ръст е възможен. Разбира се, с редица уговорки, препоръки и предупреждения и с немалко „ако“.
Но бе последвана преди дни от „Ърнст енд Янг“, които стигнаха дори по-далеч – не само 3,6 на сто догодина, ами цели 6% през 2012-а и 6,9% през 2013-а не изглеждат чиста фантазия... Оптимисти за българската икономика се оказаха още „Уникредит“ и дори консервативният МВФ. "Българската икономика категорично е в по-добро състояние в сравнение с 2009-а или с началото на тази година. Растежът се завръща, а натрупаните в периода преди кризата дисбаланси намаляват“, казва Катриона Пърфийлд, шеф на мисията на МВФ за България.
Веднага искам да уточня - не съм привърженик на задкулисната конспирация и затова не вярвам последните им доклади да са просто „платени публикации“ в полза на кабинета „Борисов“. Все пак става дума за независими една от друга утвърдени международни институции – рейтингова агенция, консултантска компания, банкова група и цяла организация.
И все пак – дали и доколко да им вярваме? Защото на микрониво – там, където функционира реалният бизнес, заетият, безработният и потребителят, нещата изглеждат различно. И твърде индивидуално.
Свикнали сме да вярваме, че бизнесът винаги успява въпреки държавата, която в повечето случаи по-скоро му пречи, а не помага.
Днес едва ли е по-различно. Стабилният износ, който отчитаме вече месеци наред, също е плод на преориентацията на същия този бизнес. Но за да стане той още по-успешен, трябва да се раздвижи и потреблението, а това няма как да стане със „замразени“ заплати и пенсии. В комплект с отчетеното преди дни покачване на инфлацията именно то се превръща в най-силния аргумент на скептиците, че кризата ще продължи още дълго да ни мачка. За опасността, която създава свитото потребление, впрочем ни предупреждават и отвън.
Ами трудните и скъпи кредити, които ползва бизнесът? Те също са сериозна тежест, която го дърпа надолу. Ако към нея се прибавят и тревожните сигнали, идващи от еврозоната, новата панацея, на която разчитаме - износът, става твърде крехка и несигурна спасителна лодка.
Оставаме си уязвими, защото всяко забавяне на икономиката на някой от водещите ни търговски партньори поставя и нас пред сериозни рискове. Ето защо бизнесът остава твърд реалист и разбираемо предпазлив, за да рискува на сляпо.
А като казахме еврозоната, една друга прогноза – за нашето кандидатстване и влизане там – като че ли продължава да се разминава с реалността. "Надяваме се, че до края на 2011 г. ще можем да докажем, че сме готови да въведем еврото, ако дефицитът се запази под 3%, можем да започнем преговори и да изготвим план за въвеждане на еврото", казва Дянков пред румънския в. „Адевърул“.
Предстои година време, за да видим дали това пожелание ще се сбъдне. За разлика от Дянков „Ърнст енд Янг“ ни виждат там най-рано през 2014 г. Засега бюджетният дефицит, който е и основният препъникамък пред евентуалното ни членство, не дава оптимизъм. А преди дни се видя, че сме изпуснали и друг важен критерий – за ниска инфлация, което означава, че и тук трябва да наваксваме.
Прогнозите обаче търпят и корекции – нагоре или надолу. И всичко зависи от това, как самите ние ще си го направим.