Д-р Светослав Йовев, председател на Сдружението по електрокардиостимулация и електрофизиология

Цените на клиничните пътеки по кардиостимулация отново не се предвижда да бъдат увеличени, а трябва. Ще дам пример. Пътека № 40 за кардиостимулация е 286 лева. Тази сума стига като консуматив за имплантацията на обикновен кардиостимулатор, който се прилага само при 30% от пациентите. 70% обаче от пациентите се нуждаят от по-висок клас. Цената по консумативи и по имплантация на тези устройства е от 900 до 3000 лева. Излиза, че 286 лева не покриват консумативите на тези имплантации. Второ - самото устройство трябва да си го доплати пациентът, защото държавата дава 2400 лева. Скъпите устройства са над тази цена – те варират от 3000 до 30 хил. лева. Може да се каже, че това са много пари, но пък пациентите не са много. Става въпрос за 1000-1500 годишно, които имат нужда от такъв сложен тип стимулатори. Обикновените стимулатори, които се покриват от здравната каса, могат само да усложнят положението на пациента.
За 2011 г. пътеката по кардиостимулация ще си остане 286 лева, но тя няма как да падне повече, защото въобще не покрива необходимите изисквания. Другата пътека № 41, която е за интервенционално лечение на ритъмни нарушения, беше остойностена на около 3000 лева, а за 2011 г. е 2860 лева. Това също е грешен ход, защото този тип лечение се прилага на предимно млади пациенти. Те минават по тази пътека и веднъж като им се направи процедурата, след 5 дни отиват да работят напълно здрави. Тя се казва аблация, или електронно лечение на тахиаритмии (пациенти, които имат сърцебиене). Те трябва да пият медикаменти, които да потиснат пулса. Това обаче може да се лекува и по аблационен метод, при които се въвеждат катетри до сърцето и целенасочено се изгаря точно този участък, който предизвиква сърцебиенето. Тази процедура струва между 4 хил. и 8 хил. лева, но пациентът става след това и си отива и никога повече не пие лекарства и няма риск да получи внезапна сърдечна смърт.

Доплащане на скъпите процедури

Излиза, че пациентите трябва да си доплащат за скъпите процедури. Например при тези от 8 хил. лева трябва някои да покрие част от плащането, иначе болницата ще фалира при 20 процедури. В болница „Св. Екатерина“, където работя, за 2009 г. имаме сложени 8 устройства, а е трябвало да бъдат сложени около 150. Което значи, че останалите са загинали, защото не са им сложени тези устройства. Тези скъпоструващи устройства, които са били сложени, са платени от пациентите. Един пациент плати 32 хил. лева, за да му се сложи това устройство. Колко хора обаче имат тази възможност? За другата година лечението няма да се промени и хората ще продължават да умират от внезапна сърдечна смърт.
Ние сме на последно място по имплантации в Европа, което значи, че сме на първо място по внезапна сърдечна смърт. По отношение на думите на здравния министър д-р Стефан Константинов, че в инвазивната кардиология се правят процедури на пациенти, които нямат нужда от тях, ще кажа, че ако има някъде злоупотреби, има контролни органи, които могат да го проверят. Нека да има сериозен контрол и ако е вярно, тези, които са го направили, да си понесат заслуженото. Но, подчертавам, няма метод освен коронарографията, който да доказва на 100% има ли исхемична болест на сърцето или не. И няма друга методика по-съвременна от това при острия миокарден инфакт и при имплантацията на стент да се спаси миокардът. Затова там трябва да има пари. Ако пациентът не получи адекватно лечение в рамките на първите шест часа, сърдечният мускул умира.

Икономиите и човешкият живот

Чух, че от редуцирането на цените на клиничните пътеки щели да се спестят 25 млн. лева. Някой прави сметка колко ще спечели, но не прави сметка колко милиона ще загуби. Като на тези 150 души не им сложим стимулатори и ги загубим като човешки животи, кой печели от това? Надявам се искрено, че ще потърсят експерти и ще се намери начин клиничните пътеки да се коригират така, че да не бъдат ощетявани пациентите. Знам, че държавата е бедна и непрекъснато се говори, че проблемът е тежък, но трябва да се намери разумно решение. В противен случай да излезе някой, който носи отговорност и да каже: „Не може да го направим, предвиждаме еди колко си да умрат от внезапна сърдечна смърт, еди колко си да умрат от лечение на остър миокарден инфаркт“.