Годината започна добре за пазарите. Тенденциите на фондовите борси през 2012 г. са възходящи като цяло, а европейските суверенни държави изпитаха по-малко трудности от очакваното в инициативите си за получаване на кредити, пише бившият финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс. Икономическите данни, особено за Съединените щати, надхвърлиха очакванията. Докато американският президент Барак Обама се подготвя за ежегодната си реч „За състоянието на съюза“, а многобройна група политици и корпоративни мениджъри се събират в Давос тази седмица, се усеща ако не чувство на облекчение, то поне някакво успокоение след тревогите, които тресяха световната общност през последните няколко години. Въпреки това безпокойството за бъдещето си остава основният двигател на представянето на икономиката.

Твърде ниски лихви

Новините, идващи от финансовите пазари, са парадоксални. От една страна, лихвените проценти все още са много ниски в целия индустриален свят. Докато това задържане на лихвите отчасти се дължи на много по-ниската от очакваното инфлация, инфлационно индексираният облигационен пазар подсказва, че изключително ниските нива на реалните лихви ще се задържат още дълго време. В Съединените щати например доходността на 10-годишните индексирани облигации варираше около 15 базисни пункта. Това означава, че на инфлационно коригирана база инвеститорите плащат на правителството, за да съхраняват парите му в продължение на 10 години! Във Великобритания обвързаната с инфлацията доходност е негативна от 30 години насам.
Човек може да очаква, че при подобни ниски реални лихвени проценти активите ще се продават с много по-висока печалба от очакваното. Ако не друго, то в обратния случай акциите от S&P 500 се продават с печалби само 13 пъти по-високи от очакваното. Акциите също ще изглеждат евтини спрямо печалбите в голяма част от индустриалния свят от историческа гледна точка. Подобни тенденции се наблюдават и по отношение на повечето видове недвижимо имущество.
Комбинацията от ниски реални лихвени проценти и ниски съотношения на стойността на активите спрямо паричните потоци е отражение на необичайно силен страх за бъдещето. Това би могло да отразява очакванията, че печалбите или други парични потоци ще се повишат по-бавно от очакваното или просто ще са резултат от по-високи отстъпки, свързани с бъдещите печалби поради необичайно голямата несигурност.
Идеята, че несигурността за бъдещето задвижва финансовите пазари, се подкрепя от наблюдението, че в последно време тенденцията високите лихвени проценти да се свързват с по-силна фондова борса и обратното, беше много по-силна. Именно това би очаквал човек в икономическа среда като сегашната – в дни, когато хората демонстрират по-голям оптимизъм, лихвените проценти и стойността на акциите би трябвало да се повишават поради очакванията за повече печалби и по-голямо търсене на финансиране.
Това противоречи на обичайната ситуация, в която лихвените проценти и стойността на акциите често се движат в противоположни посоки поради коригирането на бъдещите фискални и парични политики, които са свързани с очакванията, че по-високите лихвени проценти ще понижат цените на акциите. Например, ако увереността, че чужденци ще държат американски дълг, действаше като важен двигател на пазарите, човек би очаквал често да има дни, когато лихвените проценти се повишават, а тенденциите на пазара се понижават при ръст на опасенията, и обратното движение, когато опасенията се успокояват.

Разгорещени дебати

Несигурността за перспективите пред бъдещия ръст като основен двигател на пазарите е свързана и с други наблюдения, като невероятно големите суми кеш в корпоративните баланси, неохотата на компаниите да наемат нов персонал и чувството, че потребителите се колебаят да правят големи покупки, дори когато разходите по кредитирането и цените на капиталовите стоки са близо до рекордно ниски стойности.
Всичко това подсказва, че най-важният приоритет на правителствата от индустриалния свят трябва да бъдат политиките, които да гарантират, че възстановяването ще продължи и ще се ускори в Съединените щати, европейската криза ще бъде овладяна. Как най-добре да се постигне това, си остава обект на разгорещени дебати. В Давос и другаде ще има много хора, които ще твърдят, че основният приоритет трябва да бъде подобряването на бизнес доверието и доказването на факта, че държавните стимули са безполезни в най-добрия случай и вероятно водят до обратните резултати. Ще има и други (по-скоро икономисти, отколкото бизнесмени), които ще твърдят, че главният приоритет трябва да бъдат държавните стимули и че бизнес доверието е маловажно.
Правителството няма друга по-голяма отговорност от тази да гарантира, че икономиките поддържат адекватно ниво на търсене. Без ръст на търсенето няма да има изгледи за устойчив ръст на икономиката, а какво остава за значително понижение на безработицата. А без икономически ръст и по-висока заетост няма да има шанс за понижение на съотношението на държавния дълг към приходите. Разбира се, нужен е баланс на инфлационната заплаха, поемането на твърде големи рискове и защитата срещу неефективните разходи. Простата истина обаче е, че пазарите като цяло се съгласяват с преценките на отделните бизнес мениджъри, а именно, че увеличаването на търсенето е задължително условие за здравето на икономиката.
Същевременно е разбираемо защо предприятията са несигурни за перспективите си след събитията от последните години. Моментът не е подходящ да се задълбочават ненужно страховете. Освен в случаите, когато причините са спешни и непреодолими, трябва да се избягва въвеждане на нови правила, натоварващи инвестициите. Неравенството е растящ проблем, с който САЩ и други страни ще трябва да се заемат. Но съществува риск, че въведените политики в името на справедливостта, които натоварват твърде много инвестициите за създаване на заетост, може да изострят трудностите пред средната класа. Във време на големи съмнения в ефективността на правителството, то трябва да предприеме действия, за да подобри доверието в своята ефективност, като разработи ясен план за по-добро изравняване на разходите и данъците, веднъж щом икономиката се възстанови.
Чрез усилията си за пряко увеличаване на търсенето и подобряване на бизнес доверието правителствата имат много добър шанс да стимулират възстановяването. Именно това трябва да бъде краткосрочният фокус на икономическите дебати в Давос и на други бъдещи срещи.