Дори и инвеститорите смятат, че капитализмът е в криза. Близо един от трима участници в анкета на „Блумбърг“ подкрепят радикалните промени в системата.
Докато световният финансов и бизнес елит се събира за годишния си форум в швейцарския курорт Давос, мнозинството от участващите в глобалната анкета на „Блумбърг“ са изразили съгласие, че неравенството на доходите вреди на икономиката и правителствата трябва да предприемат мерки по въпроса. Именно това са и идеите, подкрепяни от протестиращите от движението „Окупирай“ по целия свят. Запитаните са изразили и съмнения за обществената роля на финансовата индустрия, като седем от 10 виждат известна истина в аргумента, че банките разполагат с твърде голяма власт над правителствата.
„Капитализмът е в криза. Забелязва се огромна и растяща пропаст в разпределението на доходите и богатството в западните икономики, заедно със също толкова тревожно разминаване между поколенията“, казва участникът в анкетата Майкъл Дъркс, главен стратег на FXPro Financial Services в Лондон. Дъркс добавя: „Това неравенство изисква решителна правителствена намеса, защото икономиката не може да оцелее, ако не инвестира в по-младото поколение.“

Очакват се бунтове

Повече от 70% от запитаните смятат, че системата е застрашена, като според 32% тя се нуждае от „радикално преработване на правилата и регулациите“. Други 39% смятат, че турбуленцията ще затихне сама. Това сочат резултатите от анкета, проведена на 23 и 24 януари сред 1209 инвеститори, анализатори и търговци, които са абонати на „Блумбърг“. По-малко от една четвърт са отговорили, че свободното предприемачество работи, както би трябвало.
70% от анкетираните са заявили, че икономическите проблеми на Европа ще доведат до социална нестабилност през 2012 г., като очакват бунтове и други прояви на социално недоволство.
459-те американски инвеститори, които са участвали в анкетата, са настроени по-благосклонно към капитализма от колегите си от други региони, но близо една пета твърдят, че системата се нуждае от реформи.
Анкетираните от САЩ са и по-притеснени от ефекта на правителствените мерки срещу неравенството в доходите. Половината смятат, че официалната намеса не е допустима. Повече от три четвърти от европейските инвеститори и над четири пети от азиатските смятат, че правителствата трябва да изиграят роля при заглаждане на пропастта между бедни и богати.
Бъдещето на свободната предприемаческа инициатива ще бъде тема и при откриването на годишната среща на Световния икономически форум в швейцарския ски курорт Давос.
Посланията на протестиращите са намерили отзвук сред глобалните инвеститори, ако съдим по резултатите от анкетата. Повече от половината от респондентите смятат, че неравенството в доходите спъва икономическия растеж. Около две трети оценяват като уместно евентуално решение на правителствата да предприемат политики за справяне с проблема, нищо че доста голяма част от запитаните – 48%, очакват неравенството да се изживее с времето. По-малко от една пета подкрепят спешни действия за компенсиране на разликата.
„Свидетели сме на огромно и разширяващо се неравенство в богатството. Мисля, че не е здравословно, казва Стив Мортън, директор в Natixis Securities в Ню Йорк и участник в анкетата. По-ниските етажи на пирамидата не плащат достатъчно, за да купуват стоки и да поддържат пулса на икономиката.“

Критики срещу банките

Финансовата индустрия също бе подложена на критики в анкетата. Около две трети от запитаните смятат, че има известна истина в твърдението, че действията на банкерите са породени от алчност и вредят на икономиката. Повече от четири пети са съгласни до известна степен с твърдението, че висшите банкери трябва да получават големи бонуси дори когато компаниите им не се справят много добре. И само 14% изразяват пълно несъгласие с твърдението, че банките трябва да се контролират, така че да не стават твърде големи, за да фалират.
„Банковата култура драстично се промени до степен, в която повечето членове на обществото смятат, че действията на банкерите са ръководени от неуморния им стремеж към печалби без оглед на евентуалния негативен ефект върху останалите хора, казва Ансън Роузуол от компанията за финансови услуги BBY Ltd в Сидни, Австралия. Фактът, че банките се възползваха от държавни средства, докато средностатистическите граждани загубиха работата и дома си, след като им бе отказана помощ, опетни репутацията на институциите.“
Пропастта между богатите и бедните става все по-голяма в повечето развити икономики, тъй като мениджърите, банкерите и квалифицираните служители печелят повече, заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие миналия месец.
Средният доход на най-богатата една десета от населението в момента е около девет пъти по-висок от този на най-бедната една десета, заяви базираната в Париж ОИСР. Пропастта се увеличи с около 10% от средата на 80-те години, като Мексико, САЩ, Израел и Великобритания са сред страните с най-голямо разделение между бедни и богати.
Американският президент Барак Обама сигнализира, че възнамерява да наблегне на този въпрос в кампанията за преизбирането си, като неколкократно призова законодателството да гарантира, че хората с доход от над $1 млн. на година ще плащат поне същия процент данъци както домакинствата от средната класа.
Кандидатът за президент от републиканците Мит Ромни е спечелил $21,6 млн. през 2010 г. и е платил 13,9% от тази сума под формата на данък върху дохода си, тъй като е използвал преференциалната данъчна ставка върху инвестиционния доход и благотворителните вноски, за да плати по-малки данъци като дял от доходите си, отколкото обичайно плащат получаващите най-високи заплати. Това показват данъчните декларации, публикувани от бившия губернатор на Масачузетс.