Предизвестената победа на кандидата на „Мюсюлмански братя“ за президент на най-голямата арабска държава може да доведе до пълен обрат в нейната политика в Близкия изток. Мохамед Мурси трябваше да изчака поне малко с обещанието да възстанови и засили връзките с Иран, „за да осигури баланс“ в региона. Но го направи още в първия ден след изборната победа, докато получаваше поздравления от Израел и САЩ, както е редно в дипломацията.
Иран е достатъчна заплаха за мира в Близкия изток и Израел е готов на военни удари срещу ядрените му инсталации. А сега и Кайро ще засилва връзките си с Техеран. На каква основа? Очевидно на антизападна и антиизраелска, защото това е външната политика на Иран.
По време на Арабската пролет Тел Авив даваше достатъчно ясни сигнали срещу събарянето на Хосни Мубарак – президент на една страна, която дълги години беше изолирана от арабския свят заради договора от Кемп Дейвид през 1979 г., довел до траен мир с Израел. И ясно защо – за еврейската държава бе по-добре да има за съсед приятелски настроен диктатор, отколкото демократично избран президент от доскоро забраненото движение „Мюсюлмански братя“.
А и не е само Египет. В Тунис ислямистите имат мнозинство в парламента, а в Либия ще връщат шериата. Всъщност това е промяната, донесена от Арабската пролет, която хич не вдъхва оптимизъм за бъдещето на Близкия изток.