КС остави привилегиите за вземанията на банки и данъчни

„Всички сме равни, но някои от нас са по-равни от другите“, гласи знаменита сентенция на Оруел от романа „Фермата“. Тя важи с пълна сила за взетото от Конституционния съд решение да отхвърли жалбата на омбудсмана срещу улеснените процедури за събиране на вземанията на банки и данъчни чиновници. Според съда средствата на държавата и общините са от висок обществен интерес, а в банките също се държат бюджетни средства, които трябва да се защитят.
В една нормална европейска държава подобен регламент би бил приет нормално, макар и с известно недоволство. Но в България банките отдавна са символ на антипотребителски практики и на дребни шрифтове с широко тълкуване. Ако на тях се даде подобно улеснение ще възникнат дискриминационни случаи. Например ако едно предприятие е пред фалит и не е плащало заплати, докато редовите кредитори, включително и работещите в него трябва да си търсят парите по съдебен ред, банките могат да си приберат всичко дължимо, а останалите да останат с пръст в уста.
Не става ясно и с какво банките са по-важни от една „Топлофикация“ например. Компанията е държавна и представлява висок обществен интерес, особено за тази част на населението, която не разчита на друг вид отопление. Ами ВиК доставчиците? Енергоразпределителните дружества?
Понеже все още не сме банкова република, е нормално всички видове собственост да бъдат равнопоставени, както на държавата, така и на финансовите институции, така и на обикновения редови данъкоплатец. Поне така е по конституция. А ако това не може да го разбере дори Конституционния съд, нека после да не се сърди никой, че Европа ни слага черни точки с всеки доклад за състоянието на съдебната система.

Станете почитател на Класа