„Приятел, работещ във Facebook: ние сме като електричеството.“ Този пост в Twitter, пуснат преди малко повече от две години от човек със сериозни връзки в света на интернет, се оказа доста просветителен. Спомних си го миналата седмица, когато Facebook направи две важни съобщения, пише Дан Гилмор. Първо, социалната мрежа вече има милиард потребители, в т.ч. подозирам почти всичките ми познати. Аз самият почти не използвам сайта, но непрекъснато получавам покани да разгледам някакви приложения – все недостъпни, освен ако не се регистрирам. Става все по-трудно човек да избегне Facebook в ежедневието си, а ако социалната мрежа сбъдне амбициите си, ще стане истинска необходимост. Второто съобщение бе сравнително незначително в общата картина на нещата – планът на Facebook да взема такса (според слуховете $7) на потребителите, които искат постът им да се появи в началото на листата за активност на приятелите им. Уолстрийт разтълкува мярката като поредното средство за генериране на приходи – все по-настойчив въпрос, поставян от акционерите и финансовата общност след проваленото първично публично предлагане.
И двете действия са свидетелство за растящото влияние на тази все още млада компания и за реалния й потенциал да се превърне в де факто комунално дружество. Все още не е такава необходимост като електричеството, но подобна цел далеч не е толкова недостижима, колкото може би звучи. Непрекъснато разрастващата се потребителска база на Facebook е лесно обяснимо явление. Това е най-добрият позитивен захранващ механизъм. Услугата наистина предлага стойност на потребителите си – удобство и контакти. За съжаление повечето хора ценят личното си пространство толкова малко в днешно време, че подминават всяка нова злоупотреба с личните  им данни, защото удобството и връзките си заслужават. Дори хора и компании, които са силно подозрителни към мотивите на социалната мрежа (с предостатъчно основания при това), вече се чувстват длъжни да използват услугата. Ексклузивното пускане на материали във Facebook само засилва влиянието на сайта. Хора като мен, които се опитват да го избегнат, биват изправени пред избора – да се регистрират или да се простят с неща, които им се иска да видят.
Една от най-дръзките инициативи на Facebook е в развиващия се свят. Компанията субсидира информационни услуги за мобилните телефони, което ги прави безплатни за потребителите. Уловката е, че Facebook се превръща в техен портал към интернет. Социалната мрежа не крие желанието си да се превърне в алтернативен интернет и това е блестящ, макар и обезпокоителен начин да постигне тази амбиция в редица места, където мобилните услуги за данни са много по-важни и разпространени от случващото се на десктопа на персоналните компютри. В такива места Facebook ще бъде тясно обвързан с националните информационни мрежи и правителствата, които ги контролират. Не точно като електричеството, но достатъчно близо.                                       
Целта на Facebook е не просто да свързва хората, но и да бъде вездесъщата входна точка за тези връзки, да се превърне в комунално дружество. Колкото по-неразделна част от живота ни става социалната мрежа, толкова по-лесно ще стане за компанията да започне да ни таксува за услугите си. Потребителите бяха продуктът досега, рекламодателите си купуват достъп до нас и личните ни данни. Таксата от $7, която е насочена повече към бизнеса, отколкото към средния потребител, е начин да се подсигури видимостта на посланията. Единствено Facebook (и може би Twitter) имат шанс да постигнат подобно нещо заради степента, в която контролират преживяването на потребителя. И в най-добрите си дни AOL нямаше да може да постигне това с имейл, защото дори тогава не се радваше на доминация като тази на Facebook. Пазарното господство винаги води до изкривявания. Конкуренцията е предпочитаното лекарство, но имаме и други методи и не е твърде рано да помислим за тях. Съществуват антитръстови закони, а комуналните дружества са регулирани, защото не можем да разчитаме, че няма да злоупотребяват с позицията си.          

По в. „Гардиън“