Станишев стигна политическото дъно с медийното тиражиране на опорната точка, че предстоящия пряк избор на лидер на БСП няма да бъде честен и легитимен. Маскирано като загриженост и намек, но реално – опасна политическа интрига

Не е новина, че бившият председател на БСП Сергей Станишев има навика да назидава своята партия и живее със самочувствието, че неговите другари са длъжни вечно и на всяка цена да удовлетворяват личните му кариерни амбиции, както и че за него не важат партийните решения.

Така той подложи БСП на брутален натиск да приеме Истанбулската конвенция и Пакта за миграция, създаде разделителни линии и торпилира кампанията за европейските избори в името на още един мандат в Брюксел, въпреки шумните му декларации не направи нито една стъпка за диалог с Русия и за премахване на антируските санкции, самоназначи се за лидер на групата недоволни, наричана „вътрешна опозиция”.

От тях постоянно чуваме критики срещу лидерката на БСП, но нито веднъж не чухме принципна критика срещу модела „ГЕРБ”. Обратното, Станишев обяви премиера Борисов за държавник, а ГЕРБ – за „все по-социална партия”!?

И все пак, Станишев стигна политическото дъно с медийното тиражиране на опорната точка, че предстоящия пряк избор на лидер на БСП няма да бъде честен и легитимен. Маскирано като загриженост и намек, но реално – опасна политическа интрига.

Не само срещу Корнелия Нинова, но преди всичко срещу партията и другарите му. За по-голям ефект интригата бе пусната в медиите, а не бе поставена в Националния съвет на партията, чиито член е Станишев.

Да напомним фактите - БСП прие правила за пряк избор на лидер, в които са изяснени равнопоставеността на всеки кандидат и екипа му, както и механизмите и гаранциите за прозрачността на вота.

Прекият избор е европейска демократична практика за разлика от кулоарните договорки на партийни лобита и групички. Но отново Станишев говори без доказателства, но с ясното желание да посее съмнения още отсега, за да има поле някой в бъдеще да оспори вота, ако не му е изгоден.

Но реализацията на интригата би взривила партията, би я вкарала в неразрешими вътрешни конфликти и разделение, в правни спорове и процедури, би унищожила шансовете за победа на предстоящите парламентарни и президентски избори, което може би е целта.

„С мен или против мен” винаги е бил стилът на Станишев като политик. В „актива” му са 10 последователни изборни загуби (а днес със самочувствие критикува БСП, че не е ефективна алтернатива на ГЕРБ), налагането на партията на социаллибералните идеологически мантри (плоския данък, джендър идеологията и гей движението, съглашателството с десницата и едрия капитал, глобализацията, русофобията), които са й крайно чужди и отблъснаха стотици хиляди избиратели.

Когато днес назидава БСП (отново без конкретни доказателства), че е тръгнала в полето на национализма, нека си спомним, че с идеологическия миш-маш и лицемерието в стил ПЕС левицата в Европа изпадна в тежка криза и губи доверието на трудовите хора. Те започнаха да дават вота си на патриотични и антисистемни партии.

Или накратко – с поведението си Станишев и неговите брюкселски ментори, които подмениха традиционната социалистическа идеология с идеите на Сорос, фактически подхранват национализма.

В името на кариерната си амбиция да остане начело на ПЕС Станишев е готов да повлече „своята” партия към дъното.

И нека сега, когато той апелира за идеологически дебат в партията да каже каква е неговата програма, и ако тя е Истанбулска конвенция, масова миграция и Зелен пакт, който ще доубие българската икономика, сам да си отговори колко точно процента ще има БСП на едни избори с подобни послания и обещания и с него (или негов аватар) начело.

През 2013 г. мнозина казваха: „Сергей, иди си с мир!”. Нека сега му кажем: „Сергей, върни се!”. Върни се към идеите на Благоев и Димитров, на твоя баща и неговите другари-антифашисти. Върни се към морала и етиката на социалист. Не прави партията заложник на личния си интерес.