Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма

Изключително важно е иновациите наистина да станат приоритет на цялото правителство. Това трябва да е визия, споделяна от обществото. Защото ако продължим да се конкурираме на основата на цена на природните ресурси или на цена на работната ръка, няма да имаме бъдеще. Има други страни, които ще бъдат много по-добре от нас. Нашето предимство е, че сме част от един блок, където технологичното и научното развитие е на много високо ниво и имаме много общи цели и инструменти в подкрепа на това. Освен това предимство за нас е качеството на работната ни ръка и високият ни интелектуален потенциал.
Ако има структура, при която една фирма работи с научен институт, има и възможности, чрез които този продукт ще започне бързо да се комерсиализира и държавата ще помага с политиката си. Ако тези политики помогнат, тогава ще има място за високоплатени учени и високоплатени служители в компаниите. Иначе няма как да спрем добрите си студенти от процеса с изтичане на мозъци. Можем само да ги привлечем с такива възможности.
Една част от всички стимулиращи мерки са, когато има принос на държавата към разходите на компаниите и това е една от посоките, които трябва да следваме. Затова казваме, че разходите за развойна дейност наполовината трябва да са от държавата, а другата половина - от бизнеса.

Отраслите с висок дял в БВП нямат растеж

Гледайки структурата на нашата икономика, виждаме, че голяма част от нея се базира на евтини природни ресурси и евтина работна ръка. Смятаме, че това не са перспективните сектори. Отделно имаме няколко традиционни сектори, в които, ако се проследи развитието им през последните десетина години, виждаме, че те запазват дела си като процент от общия продукт, но не нарастват. Пример за това са земеделието и туризмът. За тях трябва да видим как да ги вдигнем в по-висок сегмент, например с биологично земеделие. Това е ясна ниша, където се увеличава добавената стойност. В туризма пък може да се насочим към по-разнообразен продукт, където туристите харчат повече пари. Затова толкова се фокусираме върху алтернативния туризъм – винен, СПА, културен и религиозен.
Трябват ни сектори със силен експортен потенциал, защото ние сме малка икономика и не можем да разчитаме изцяло на вътрешното потребление. И виждаме, че най-нарастващият сектор в експортното ни портфолио е промишлеността. Затова сме направили подробен анализ да видим кои са подсекторите, на които можем да акцентираме. Това са тези, свързани с технологично развитие и иновации, както и с аутсорсването на бизнес процеси.

Винаги са необходими добри мениджъри и юристи

За образованието перспективните специалности в университетите стават техническите специалности. Други са свързани с управление на веригите за доставка, на логистика, фундаменталните научни специалности. Да не забравяме, че винаги ще имаме нужда от добри мениджъри и юристи.
Нашата страна има отлични перспективи за иновациите и доказателството за това е отличното развитие на ИТ сектора, както и услугите, свързани с аутсорсване на процеси. Смятаме, че постижимата за страната ни цел в тази област е до 2% от БВП да се отделят за подобна дейност до 2020 г. Очакваме половината средства да бъдат осигурени от публични източници, включително и еврофондовете, а другата половина от бизнеса. За да може иновативните сектори да се развиват все по-успешно, е необходимо България да използва всички възможни инструменти за подкрепа. От изключителна важност е да се насочат по-голяма част от европейските средства към сектори с висок иновативен интензитет, за да се постигне максимален ефект от усвояването им. Стимулирането на потреблението с високоиновативни продукти чрез поръчки на публичния сектор също може да бъде ключов инструмент за развитието на иновациите. Качествените работни места не се създават от правителството или от един министър за една година. Те се създават от образованието, инфраструктурата и от цялостната атмосфера в едно общество.