Иглика Горанова

Част от българските политици откриха своя нов Клондайк - реформата в администрацията. Темата ги изстрелва право в златното време на новините с предложенията им за сливания на министерства, за преобразувания на държавни структури и най-вече за уволнения на чиновници. Последната авангардна идея, която трескаво обикаля общественото пространство, е да се слеят Министерството на околната среда и водите с Министерството на земеделието и така да се появи още една мегаструктура. Има силни подозрения, че логиката на това предложение е следната – Министерството на земеделието отговаря за нивите и горите, а на околната среда – за чистия въздух. Ако слеят двете, ще се съкрати апаратът. В тая проста сметка липсва само едно – анализ на функциите на структурите.

Къде е анализът?

Ако имаше такъв, щеше да е ясно, че е по-логично Министерството на околната среда да се слее с МРРБ, защото двете ведомства имат общи функции – управлението на водите, подземните богатства, строителството. Отделно щеше да изплува въпросът, че ако се слеят автоматично две министерства, това не означава съкращаване на щата, защото не е ясно какво ще се прави с териториалните звена например.
На фона на тези и други смели предложения за реформи, които безспорно предизвикват обществен интерес и попържни по адрес на чиновника изобщо, няма ясен отговор на нещо наистина съществено - кои услуги могат да се аутсорсват и кога българските граждани ще имат лесен достъп до държавната машина, без да се налага да дават подкупи. В цялата говорилня за реформата е-правителството е несправедливо пренебрегнато. А то е ключът към решението на голяма част от проблемите на гражданите с българската администрация, които вървят успоредно с висенето по опашки за документи, формуляри, разрешителни и пр. дейности, които спокойно могат да се извършват по електронен път.

Съкращенията

Друг особен момент в реформата са съкращенията в администрацията. Министрите вече рапортуваха, че са се простили с над 10% от служителите си – къде от незаети бройки, къде от сливания и преструктурирания. До края на месеца Съветът по административна реформа трябва да обсъди новите предложения за оптимизации, които да спестят допълнително средства на бюджета. От цялата тази дълга и сложна процедура по неизвестни причини са изключени силовите ведомства. МО съкрати 177 чиновници, а от бившата социална агенция на ведомството - 171 човека. Така щатът на администрацията от 1432 става 980 бройки. МВР отложи реформата за догодина, а магистратите си извоюваха специален статут.
Кратък преглед на свършеното досега показва, че реформата е трудна. Министерството на транспорта и информационните технологии пести 20 млн. лв. Като се освобождава от авиоотряда, който отива към МС. Рапортуват обаче за съкратени 100 служители. Финансовото министерство е освободило 14% от персонала си. В МРРБ са се разделили с 424 души от преструктурирания и икономиите са за 4 млн. лв. До края на годината оттам ще си отидат още 90 човека, а 150 ще бъдат пенсионирани. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма рапортуват за съкращения на персонала с 15% и 20% икономии на бюджета. В Министерството
на околната среда и водите не се предвиждат повече редукции. Около 12% бяха направени още в края на лятото миналата година, съобщават оттам.
20% от работещите в здравното министерство ще бъдат съкратени по плана за свиване на разходите, стана ясно миналата седмица. Сега там работят 346 души. Ще си тръгнат 77. Информация за МОМН още няма, както и за социалното ведомство.
Рязането на бройки предизвиква смесени чувства у експертите и с право. По законите на Паркинсън администрацията има природната склонност да се разраства независимо от обема на извършената работа, а числеността на служителите не е свързана с качеството на предоставяните услуги. Затова препоръката да се съкращават не бройки, а програми във ведомствата, заедно с хората, заети в тях, изглежда напълно смислена.