К.д.п. Никифор Герчев, председател на НПО БУЛСАР

Преди около седмица един вестник преброи опасните неохраняеми „плажове убийци” по нашето крайбрежие. Доста са. От БЧК обявиха, че всяка година в морето се удавят средно 50 души, най-вече пред тези плажове. На кого му пука за нелепата гибел на тези хора? В същото време в Щатите, за да запазят поколението на морските костенурки, изравят и пренасят заровените им в крайбрежния пясък яйца, така че, след като се излюпят и тръгнат към морето, да не загинат в разлетия неотдавна нефт. Въпрос на мениджмънт!
Преди 9. IX. 1944 година военноморският аташе на България в Берлин Иван Иванов информира всички наши морски офицери на стаж във военния флот на Германия, че те могат да постъпят на действителна служба в немския флот или ще бъдат обезоръжени и изпратени в концлагер. Сериозна дилема пред младите български морски офицери. Те избират... концлагера, защото

считат, че са българи и трябва да останат такива.

Свършва войната, американците ги освобождават, те тръгват да се връщат, но при проверка на документите им от английски патрул в Австрия ги прибират отново в лагер, защото „България била във война с Англия и САЩ”! След големи перипетии са освободени и най-накрая се връщат у нас. Тук обаче народната власт започва разпити и обстановката никак не е била приятна за тях. В същото време обаче флотът ни е обезглавен, трябва да се развива национален търговски флот и „излезлите от шумата неуки комунисти“ решили, че трябва да поставят умни, способни и кадърни офицери да оглавят флота, без да се съобразяват с политическото им минало. Такива били хората от групата „фашистки морски офицери” и ги назначили да ръководят бъднините на родния флот. Тези достойни хора не само че са се отсрамили, но беше време, когато бурното развитие на българското мореплаване бе специално отбелязано от международна агенция на ООН. И наистина

бе изграден сериозен търговски и военен флот.

Съществуващите доскоро традиции в мореплаването и морското образование бяха до голяма степен пак тяхна заслуга.
Друга тема е компетентността на сегашните служители. Като куриоза заместник-директор по корабоплаването да е юрист, който е виждал кораби само по снимките. Вместо да е морски специалист със съответното образование и стаж. Някой би казал – не може да бъде! Може, може...
Напоследък се дочуват популистки гласове против тръбопровода „Бургас-Александруполис”, напомняйки за тревогите на крайбрежната ни общност и заплахата от повтаряне на случая в Мексиканския залив. Безспорно с опасността от нефтени разливи трябва да се съобразява всяка една страна и сериозно да се анализира всеки проект. Но морските съветници на премиера са пропуснали да го информират, че разливът край Щатите няма нищо общо с прехвърлянето на нефт през „бай-пас” просто защото технологиите са съвсем различни. А може ли да ми каже някой как ще постъпим,

ако се открие нефт край Бургаския залив?

Няма да го разработваме, така ли? Ще, ще...
Работата опира не до ограничаване и спиране на подобни проекти, ами до вярна оценка на риска, икономическа преценка и предприемане на адекватни мерки. По-важно в този проект е защо няма предвидена квота за превоза на нефт от български танкери, защото за нас там е „заровен“ основният икономически интерес. Очаква се „оценка на въздействието върху околната среда” (ОВОС) за този проект. Аз се обзалагам, че той ще бъде отрицателен, просто защото има публична подсказка, а чиновниците не вярвам да са като онези морски офицери, предпочели концлагера заради честа на пагона.
До около 30-40 години назад в Черно море имаше живот на дълбочина до 200 м, а сега е до около 80 м. Планктонът в морето от 30-ина години цъфти и мори рибата. Защо ли? Ами нали трите най големи реки на Европа си изливаха дълго време „ОМО”-то, „Персил”-а и други всякакви химикали в Черно море, а и на морското дъно има само тук-там тревички. Къде да се скрие рибата?
Най е лесно да се хвърли вината за нарушената екология в Черноморския басейн на морската индустрия. Нищо че Босфорът вече не може да поеме преминаването на повече от сегашните количества нефт, нищо че на всеки около 5 години там се случва поне по една сериозна катастрофа и спира корабоплаването за определено време. От това съответно страдат индустриите на седемте черноморски страни. Нищо че при бурни времена се натрупват стотина кораба пред този пролив и по един-два кораба потъват, загиват хора. Изглежда, че това не е толкова важно.
Въобще в цялото ни общество с пълна сила важи максимата: „Там където професионализмът не господства, и най мъдрите правила нямат стойност.” Какво да се прави - въпрос на мениджмънт...