Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СиБанк

В България все още не са се обърнали тенденциите за влошаване на кредитния портфейл и естествено на нарастване на загубите, които банките търпят. Въпреки това страната няма как да бъде изключение от общия процес на промяна в посоката на развитие на кризата и излизането от нея. Макар и с по-голямо закъснение от няколко месеца, се надявам, до края на годината да видим първи признаци на стабилизиране на качеството на портфейлите.
Подобна е ситуацията и в икономиката - до края на годината очаквам да се появят първи признаци за излизане от кризата. Общо взето, както страната закъсня да влезе в кризата, така вероятно и изхода ще достигнем по-късно, следвайки страните от Централна и Източна Европа и най-вече трите държави от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария), които вече проявяват солидни признаци на възстановяване след икономическата криза.

Най-големите негативи за Гърция вероятно вече са преодолени

Фактор, който със сигурност пречи, е цялостната негативна среда на Балканите, като започнем от южната ни съседка Гърция и стигнем до нашите северни съседи. В Атина проблемите вече се развиха докрай и не би трябвало да очакваме нови изненади. Очевидно целият югоизток на Европа ще излезе от кризата по-късно, но въпросът е дали няма да бъде прекалено бавно.
Добрата новина обаче е, че по предварителна информация като цяло гръцките банки преминават успешно стрес тестовете, така че оттук насетне остава да се свърши работата по мерките, които са набелязани.
Относно възстановяването на България всички много искаме средствата по европейските програми да се усвояват, защото преките чуждестранни инвестиции са в пъти по-малко, отколкото бяха преди кризата. Очевидно това е един сериозен паричен поток, който липсва болезнено за икономиката, а банките пък не намират адекватни за кредитиране проекти.
Ако се върнем на ситуацията през 2007 г., в страната бяха привлечени 6 млрд. евро преки инвестиции и бяха отпуснати 10 млрд. лв. нови банкови кредити. Този огромен паричен ресурс липсва в момента и на практика инвестициите сега са сведени до няколкостотин милиона, а новото банково кредитиране, особено към фирмите, е силно ограничено.

Трезорите не опускат средства, защото проектите не покриват критериите за оценка на риска

Очевидно свеж ресурс не се влива в икономиката и то не защото банките нямат ресурс и не искат да кредитират, а просто проектите, които се представят, са наистина прекалено далеч от нормалния рисков профил. Например в момента в СиБанк имаме около 40 заявления за проекти, от които само няколко наистина имат потенциал да получат финансиране, без банката да прави компромиси със сигурността. В подобна ситуация единственият ресурс, който може да влее свежа кръв в икономиката, остават европейските фондове. Това поставя като първа точка на дневния ред проблема с усвояването на евросредствата.
Що се отнася до лихвите по кредити – цифрите сами говорят. При новоотпуснатите заеми ставките по ипотечно кредитиране са намалели доста, както и тези при потребителски заеми. Преди една година 90% от банките имаха ликвидност, но нямаха ясна визия за продължителността на кризата и какво трябва да е адекватното позициониране в този период. Сега заради промяната в цялостната среда, банките майки и местните институции имат визия за възстановяване на активното посредничество. Това се вижда вече и от поведението на банките, почти всички вече имаме оферти за кредитиране, които не биха могли да се продават без понижаване на лихвите.