Първият бюджет в евро трябва да бъде на консолидацията, на мерките, които да заздравят държавните финанси, и дефицитът да започне да влиза в рамките на 2% и надолу. Това заяви пред БНР Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Той смята, че вероятно ще избегнем стартирането от Европейската комисия на процедура по свръхдефицит още през следващата година, каквото опасение има.

Икономистът обаче предупреди, че съществува риск. „Има различни фактори и механизми, които влияят. Имаме известна отстъпка откъм разходите за отбрана. Част от дефицита ние ще можем да кажем, че е заради по-високи разходи за отбрана, което ще ни даде отстъпка“, коментира Ганев.

Той напомни, че с механизма през Българската банка за развитие с допълнителните 4 млрд. лева, които се дават под черта за капитал на банката, ще може да се финансират най-различни инвестиционни проекти, като това обаче също ще тежи на бюджета, защото по същество е публичен разход. По думите на Ганев много вероятно е държавата да успее да го аргументира и да го представи, че е операция под черта и да не тежи по отношение правата за прекомерен дефицит. Това обаче все пак е допълнителен разход, който изисква поемането на допълнителен дълг и ще се отрази върху фискалната политика, като „потенциално създава натиск върху данъците“.

Икономистът е на мнение, че няма нищо изненадващо във вдигането на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари догодина, защото нейното увеличение следва механизма – МРЗ да е половината от средната за страната. Според него това „отнема малко от социалното напрежение, което сме свикнали да има в края на годината, но то не дава гъвкавост“.

Петър Ганев подчерта, че към момента това работи, защото пазарът на труда е в добра кондиция и няма ръст на безработицата. Той очаква, че при проблем на пазара на труда и увеличение на броя на безработните, когато има спад на икономическа активност, този механизъм може да „изиграе лоша шега“, защото може да се наложи да се вдига МРЗ в момент, в който по-скоро се освобождават хора от пазара на труда.

За него въпросът е как да се смени този механизъм. „Необходима е промяна на механизма, за да има повече гъвкавост, когато дойдат черните облаци и лошите времена, а те неизбежно рано или късно се появяват“, коментира икономистът.

Според Ганев интересен ще бъде дебатът за пенсиите. По думите му промяна в Швейцарското правило няма да е в полза на пенсионерите. „Ако формулата се промени и взема под внимание само инфлацията, тогава ръстът на пенсиите ще е по-малък, защото инфлацията расте с по-малък темп от ръста на осигурителния доход“, обясни той.

Икономистът наблегна и на въпроса с имотите и данъците за тях. Той напомни, че данъчните оценки не са актуализирани повече от 15 години, затова актуализацията или връщането им по-близо до реално ниво е почти сигурно, което означава по-висок имотен данък.

„Това изоставане е вследствие от едни нереалистични данъчни оценки, които трябва да се ревизират. Общините ще имат своя механизъм през ставката и ако на места общинският съвет или кметът прецени, че е твърде високо вдигането на данъка, те ще могат да намалят данъчната ставка, така че да се обере част от увеличението“, коментира Ганев.

Той прогнозира, че с влизането на страната ни в еврозоната се удължава с известно време периодът на горещ имотен пазар, но очаква той да върви към успокоение.

Що се отнася до вдигането на потребителската такса при личните лекари, с идеята всяко плащане да се обвърже с МРЗ, според той това не трябва да се допуска, тъй като желанието на всеки сектор да се върже с някакъв автоматичен механизъм е по-скоро вредно за бюджета, защото автоматично натоварва с разходи хазната и потребителите, без това винаги да е обосновано.

„В бюджета има предвидено покачване на осигурителните вноски за пенсии с 3 пункта, т.е. 3% от нашия доход след две години допълнително да отива в Националния осигурителен институт. Чуват се и гласове от здравния сектор за вдигане на здравната вноска – разговорът как да не се увеличава бремето върху труда е актуален и е особено важен“, каза още икономистът от ИПИ.

Съветът му е да се намерят механизмите, по които не просто да не се налага да се вдига здравната вноска, но и "да не стигаме до вече заложеното вдигане на осигуровката за пенсия". Според него самата такса сама по себе си няма да е от решаващо значение, защото това е огромен сектор с огромни разходи, който е доста добре финансиран. „Секторът на здравеопазването трудно може да се оплаче от недофинансиране или от липса на корекция всяка година, категоричен е Ганев и добави, че е въпрос на управление и на приоритети.