С наближаването на дебатите за бюджета за 2026 г. темата за размера на пенсиите отново излиза на дневен ред.
България трайно се намира в дъното на европейските класации по адекватност на пенсиите, а основната причина за това е структурна – пенсионната система трудно догонва бързия ръст на доходите от труд в страната.
Какво показва коефициентът на заместване?
За да измери доколко пенсионните системи осигуряват достоен стандарт на живот, Евростат използва т.нар. агрегиран коефициент на заместване. Този показател сравнява медианната пенсия на хората на възраст 65-74 години с медианния доход от труд на тези на възраст 50-59 години. С други думи, той показва каква част от дохода преди пенсиониране успява да „замести“ пенсията.
Според анализ на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), средната стойност на този коефициент за Европейския съюз през 2024 г. е била 60%. Това означава, че средностатистическият европейски пенсионер получава пенсия, равна на над половината от заплатата си преди пенсия.
В същото време, в държави като Италия, Испания и Гърция този коефициент надхвърля 80%, докато в Хърватия и Литва е под 40%.
Проблемът в България: Бърз ръст на заплатите, бавен на пенсиите
България се намира в групата на страните с най-нисък коефициент на заместване. Данните за страната показват, че показателят варира между 38% и 46%. Това поставя българските пенсионери в ситуация, в която техните доходи значително изостават от стандарта на живот на работещите.
Основната причина за тази негативна тенденция е характерна за бързо развиващите се икономики в Източна Европа. През последните години България преживява период на бърз икономически растеж, който е съпроводен със значително увеличение на заплатите. Пенсионната система обаче не успява да се адаптира със същото темпо. Дори при редовни увеличения, пенсиите растат по-бавно от доходите на работещите, което води до разширяване на ножицата между двете групи.
Рязкото увеличение на пенсиите през 2022 г., което беше над предвиденото по "швейцарското правило", временно подобри ситуацията, като коефициентът скочи от 38% на 46%. Това обаче не решава дългосрочния проблем. В годините на ниска безработица и бързорастящи заплати, адекватността на пенсиите очаквано изостава.
Според икономистите, за да се направи пълна оценка на системата, трябва да се вземат предвид и други фактори като нивата на бедност сред възрастните, достъпа до дългосрочни грижи и други социални услуги. Въпреки това, ниският коефициент на заместване остава ясен индикатор за основното предизвикателство – доходите на българските пенсионери не успяват да следват темпото на нарастване на доходите в страната.