Какъв е проблемът с уж малкото увеличение на данъците и осигуровките? Проблемът е, че то се случва без никакво обсъждане и въпреки многократните обещания от страна на управляващите, че няма да има увеличение на данъчно-осигурителната тежест (записано и в съответните стратегии). Вместо това данък "дивидент" се увеличава със 100%!

Всеки предприемач си прави планове на база държавния бюджет, производствените разходи и крайните цени на стоките и услугите, както и на пазарния сегмент, на който ги реализира. Следователно, корпоративните прогнози стъпват върху официалната информация на държавните власти, която сега се променя в последния момент. 

Бизнесът отдавна си е направил бюджетирането и планирането за развитие и инвестиции през 2026 г. Заложил е увеличение на минималната заплата с приблизително 15% и оттам - на всички заплати. В последния момент обаче върху вече увеличените заплати разходите нарастват от днес за утре с допълнителни минимум 5% спрямо заложените. Нарастват данъци и всякаки държавни такси, които са свързани с минималната заплата. Осигуровките в момента са над 40% и увеличението с 2 процентни пункта всъщност е увеличение от 5% спрямо сегашните суми. Независимо дали има печалба или не, предприемачът е длъжен да плаща осигуровките на служителите си всеки месец.

Какви са последиците от увеличението на цената на труда? 

Повишение на крайните цени на стоките и услугите за домакинствата, което води до общо поскъпване на разходите за живот на всички;

Позициониране на България, която изнася основно услуги, като неконкурентна държава спрямо преките ѝ конкуренти - Гърция, Румъния, Хърватия и др.

Оттегляне на чуждестранни инвестиции в ключови за развитието на България сектори като ИТ, който е представен у нас основно чрез аутсорсинг компании;

Изгонване на дигиталните "номади", които са висококвалифицирани специалисти. Те печелят средствата си като подизпълнители на чужди компании и си харчат парите в България, като по този начин стимулират растежа на българската икономика.

В същото време нарастват наеми на офиси, консумативи, има увеличени разходи за софтуер във връзка с влизане в еврозоната и т. н.

Законът за въвеждане на еврото не позволява на предприемачите, които работят с крайни потребители, да вдигат цените си. Политиката на държавата да се противопостави на спекулативното увеличение на цените се изразява в съвместни проверки от страна на НАП и КЗП, съпроводени със санкции. В резултат разходите нарастват, но бизнесите не могат да вдигат цените с повече от 3-4%, колкото е официалната инфлация, тъй като има люти глоби, ако това не се спазва.

Всичко това ще увеличи броя на фалиралите бизнеси. Това са хора и домакинства, които вместо да генерират доход и БВП, ще започнат да тежат на фондовете за социално осигуряване и подпомагане. Държавата няма да получи повече данъци от фалирали фирми и ще изплаща обезщетения на съкратените служители. Дори ако осъзнае грешката си, възстановяването на бизнесите ще отнеме време.

Отделен проблем е създаването на вълна от бизнеси, които мигрират в чужбина заради неизгодните условия и проблеми със средата у нас. Свободата да се обменя информация е предпоставка за всеки, който е доволен или недоволен от средата, да сподели в собственото си бизнес лоби какво се случва в България и по този начин да предизвика лавинообразно изнасяне на бизнеси към юрисдикции с преференциални данъчни режими.

България с 10% корпоративен данък и 5% данък "дивидент" се позиционира като юрисдикция с преференциален данъчен режим и желана дестинация от страна на много компании. Към момента, ако се приемат реформите в бюджета за увеличаване на данъците, България губи този статут заедно с всички ползи от него.

Вече имаме няколко партньори, които изнасят бизнеса си в друга държава. Ще изгубим и тези данъкоплатци. Дори ако данъците са сходни, в други части по света има предсказуемост и по-малка бюрокрация.

Преди 15 години България се рекламираше като дестинация с ниски данъци, висококвалифицирана и достъпна работна ръка. Сега има остър недостиг на служители. Предприемачите, ако изобщо успеят да намерят служители, трябва да се примирят с факта, че работната ръка нито е висококвалифицирана, нито е достъпна. Причината за това са високите разходи за живот, които налагат и високо заплащане на труда. За всеки служител по трудов договор, работодателят плаща 45-50% осигурителна тежест.

Например, ако аз плащам 3500 лв. чисто нетно възнаграждение на един работник (защото хората реално се вълнуват колко пари влизат в джоба им на практика, а не какво пише в закона), аз като работодател имам преки разходи за данъци и осигуровки за този служител плюс неговата нетна заплата (т. нар. фонд работна заплата) в общ размер на общо над 5000 лв. Тази пропорция стремглаво се увеличава в последните 5-7 години в ущърб на работодателите, увеличавайки изкуствено цената на труда, без реално да увеличи нетната сума, която всеки работник ще сложи в джоба си. Напротив. Същата намалява директно от увеличението в удръжките и от инфлационните процеси, които се създават изкуствено заради тези увеличения.

Ето така губим и последните ни конкурентни предимства като дестинация с ниски данъци.

От страна на разходите, заложени в бюджета, не се забелязват реформи. Вместо това се раздуват разходите за заплати и бонуси, като се разкриват допълнителни работни места при прогресивно намаляващо население.

Тенденцията е дискриминационна, защото всички увеличения и реформи засягат една единствена конкретна група в България - собствениците на дребен и среден бизнес, които не са политически представени по никакъв начин. Партиите, които уж са "десни" и би трябвало да представляват техните интереси, всъщност повече от десетилетие гласуват дискриминационни закони и провеждат дискриминационни политики, което е в разрез с общата идеология на ЕС за равенство и недискриминация.

Относно "ниските" данъци в България 

Когато се сравнява общата данъчно-осигурителна тежест в България с общата данъчно-осигурителна тежест в развитите европейския държави, много погрешно се прави сравнение между максималната данъчна ставка в съответната държава (с която се облагат много малък процент от хора) и 10% данъчна ставка в България, с която се облагат доходите на всички. В повечето държави има висок необлагаем минимум, т.е. 0% данък до определена сума, но никой не сравнява нашата данъчна ставка от 10% с 0% в чужбина.

Общата данъчно-осигурителна тежест в България е около 50%, което изобщо не е ниско за региона. Ако средният българин работи по трудов договор, има къща и кола, спестява малко и консумира гориво, цигари и алкохол всеки месец, това означава, че плаща:

- около 33% осигуровки;

- 10% данък;

- 20% ДДС като част от повечето разходи;

- акцизи като част от разходите за гориво, цигари и алкохол; и

- данъци върху къщи и коли.

Всичко това прави около 50%, и то без да са взети предвид плащания за мита,
продуктови такси, такси за битови отпадъци и т.н. 

Проблемът с бюрокрацията 

Данъчната бюрокрация в България е тежка, особено за малкия бизнес.

Ще дадем пример със самоосигуряващите се лица (т. нар. фрийлансъри). Това са съдружници в малки фирми, свободни професии като адвокати, счетоводители, архитекти, консултанти, ИТ специлиасти и т. н., които сами подготвят и подават всички свои осигурителни и данъчни декларации. Това би трябвало да е най-леката форма за извършване на самостоятелна икономическа дейност в България.

Едно самоосигуряващо се лице в България, което има и ДДС регистрация, подава поне следните декларации на година:

- 12 броя декларации за ДДС (месечни декларации за ДДС се подготвят и подават дори в месеците, в които няма никакви покупки и продажби);
- поне 4 за данък върху доходите;
- между 2-12 за осигуровки (в зависимост от това как се осигурява съответното лице).

Към НАП се извършват и следните плащания:

- 12 за ДДС;
- 4 за данък върху доходите;
- 36 за осигуровки.

Това са общо между 18 и 28 декларации и около 50 отделни плащания на година. Всеки може да си представи колко много човекочасове са това. И това е най-леката форма на отчитане в България (т.е., без задължително водене на счетоводство).

Предприятията (еднолични търговци и търговски дружества) са длъжни и да водят счетоводство. В чужбина отчетността на такива лица е доста по-лека
(например, в Германия за малките бизнеси има тримесечни или дори годишни ДДС
декларации).

Готвят се и спорни промени в ЗДДС 

Покрай дискусиите за държавния бюджет Министерският съвет е внесъл в Народното
събрание и предложения за промени в Закона за ДДС. На пръв прочит се виждат
няколко притеснителни неща за малкия бизнес.

Целият режим на различните видове задължителни регистрации по Закона за ДДС се променя из основи, като причината са промени на европейско ниво. Новите правила обаче са около 20 страници на А4 формат, а уж са създадени за малкия бизнес. Това неминуемо води до допълнителни разходи за консултации на тези лица.

Досега малките местни фирми гледаха към края на всеки месец оборота си за последните 12 месеца и ако са минали прага, можеха да подадат заявление за регистрация до 7-о число на следващия месец. Съответно, започваха да облагат с ДДС своите продажби, след като бъдат регистрирани по Закона за ДДС.

Сега тази проверка трябва да се прави буквално всеки ден, защото заявлението за регистрация трябва да се подаде в 7-дневен срок от минаването на прага. Датата на регистрация също ще се счита за датата, следваща датата на надвишаване на прага. Това може да доведе до масови глоби на малкия бизнес за късна регистрация по Закона за ДДС.

*Авторите са данъчни консултанти. Марина Мучакова е управител на счетоводна къща "Веста Консулт" и обучителен център "Крипто Академията". Христо Петров е управител на счетоводна къща "Голдън вижън", а адвокат д-р Тюркер Моллахасан е специалист по търговско и данъчно право. Коментарът им е по проекта за Бюджет 2026.

Автори: Марина Мучакова, Христо Петров, Тюркер Моллахасан*, mediapool.bg