Г-н Калинов, поправките в новия Закон за горите ще решат ли проблемите в сектора и ще ограничат ли незаконната сеч? - Проблемите в горския сектор са се трупали години наред. Те са довели отрасъла до такова състояние, че е необходимо час по скоро да бъдат направени много сериозни промени. Хора с нюх към печелившия бизнес, които отговарят за стопанисването на горите, смятат, че моделът, по който се управляваше досега секторът, е изчерпан. По тези съображения ние тръгваме към решаване на въпроса, като отлично знаем, че предложенията за промени в закона са само първата крачка. Те не могат да бъдат определени като абсолютно лекарство за проблемите в сектора. Ясно е , че към края на годината трябва да отиде към кардинално нов Закон за горите. Какви са конкретните ви предложения? - Те се съдържат в позицията на министър-председателя Сергей Станишев, когато той обяви намерението на БСП за създаване на Държавната агенция по горите. Три са основните параметри, съдържащи се във философията на промените. Първото е да се предостави стопанска самостоятелност на основните звена в горското стопанство – това са държавните лесничейства. Предлагаме те да станат държавни горски стопанства. Вторият принципен въпрос е да се разделят максимално контролните от управленските функции, за да може да се осъществява ефективен контрол. А не да бъде събрана на едно място цялостната дейност и да се създават предпоставки за негативно управление на сектора. Разделянето на контролните от стопанските функции е много съществен елемент към прозрачно управление И третото е създаването на фонд „Българска гора“, който през 1998 г. беше закрит. Чрез този фонд ще бъде създаден икономически механизъм за стопанисване на горите на България. Той ще обезпечи средствата, необходими за създаването на нови гори. Грубо казано, досега каквото се изкарваше от горите, то отиваше за тяхното администриране. Би трябвало да има ресурс, който да отиде за възпроизводство на горите. Имате ли политическа подкрепа и от другите партии в коалицията за тези законодателни промени? - По тези предложения се проведоха сериозни обществени дискусии на различни нива. Идната седмица ще инициираме обсъждане на промените в политически формат. Не искаме да затваряме този дебат в левицата, нито пък в тройната коалиция. Моите колеги, които са зам.-председатели на комисията, също споделят подобен подход. Целта е да не се внася законопроект, който да е натоварен само с политическото пристрастие на управляващите, а да бъде максимално подкрепен, за да може да е стабилен и при друго управление. Имаше престрелки между БСП и ДПС по повод горите. Очаквате ли изненади от партньорите си, чийто ресор на практика мина от тях към вас? - Не бих казал, че е имало политически престрелки. Едно от достойнствата на тройната коалиция е, че във всички сфери има различни мнения. И в обособяването на единни позиции се крие предизвикателство, което в крайна сметка формира по-добри решения. В тази връзка бих казал, че ние постоянно спорим по различни въпроси и в парламента. Знам, че има сериозна съпротива срещу тези промени, защото законопроектът засяга начини и форми на функциониране на системата, които са съществували десетки години. Уважавам мнението на колегите и бих желал да ми отговорят със същото. Понякога обаче се получава съпротива заради самата съпротива. Разбирам, че сега е времето някои хора да поизперат професионално и политически своето минало. Те така са увлечени, че дори забравят, че са имали шанса да направят тези реформи, докато са били в управлението. Към мен има критики от дейци в сектора, които са го управлявали до 1998 г. На тях искам да кажа, че именно заради забавяне на промените се стигна дотам да бъде приложена политиката на ОДС, която декапитализира сектора и унищожи над 50% от потенциала на горското стопанство. Получавате критики и заради позицията ви, че заменките на гори трябва да продължат. Защо държите на тази практика, която поражда много съмнения в обществото? - Считам, че заменките на гори от държавния фонд с гори на частни лица не може с лека ръка да бъде определено като нецелесъобразно за държавата. През различни периоди съм изразявал мнение, че този инструментариум трябва да бъде използван по-ефективно. Моята теза е, че когато става дума за заменки на гори и земи в атрактивни райони, ние имаме сметка като държава да получаваме земи и гори съответно в много по-голямо количество. Защото държавата не е в състояние да изкупува важни за нея горски ресурси. Ето защо съм защитавал тезата, че може да се търсят такива пропорции. Моя теза също е, че е крайно наложително да се извърши предоставянето на стопанска дейност на лесничействата, защото дивечовъдните станции, които бяха създадени през 2002 г., показаха, че са работещи. Другото, което защитавам в последните пет-шест години, е обособяването на самостоятелно горско ведомство. Факт е, че горите не спечелиха от това, че са при земеделието, нито пък земеделието спечели от горите. Сега съм удовлетворен, че агенцията е факт. Имате ли разчети колко по-печеливши ще станат лесничействата, след като имат право на стопанска дейност? - Около 170 ще са предприятията, които имат право на стопанска дейност. В това число са лесничействата и дивечовъдните станции, които аз предлагам да станат ловни стопанства, за да има терминологично унифициране. По предварителни разчети около 30 от лесничействата ще имат проблеми с осигуряването на приходи, ако са самостоятелни стопански единици. Затова Държавната агенция по горите ще сключва договори с директорите на държавните горски и ловни стопанства, на които при определени условия ще им възлага дейности, които ще се плащат от бюджета. Така те ще имат гарантирани средства за опазване, охрана и работни заплати. Но не бива да се хранят илюзии, че държавните лесничейства ще бъдат съхранени във вида, в който сега ги има. Ако дадено стопанство не може да функционира ефективно в териториалния си обхват, то може да бъде окрупнено с други стопанства. Ще участват ли тези стопански единици в усвояването на еврофондовете? - Формират се поне три потока на финансов ресурс за един стопански обект. Те могат да развиват собствена стопанска дейност. Ще получават задания от Държавната агенция по горите. И ще могат да кандидатстват с проекти в държавен фон „Българска гора“, както и за програмите на европейските фондове за селските райони. Защо да не си представим, че едно държавно горско стопанство може да кандидатства за изграждане на поточна линия за пакетиране на билки и да прави горски чай? Или пък да развива базово животновъдство? Или че може да бъде изградена верига от горски домове, които да работят като туристически обекти. Ще кажа и още нещо – защо вятърните генератори да са приоритет само на частни предприемачи? Такъв субект може да направи един мини-ВЕЦ. Този закон развързва ръцете за подобна инициатива. Свърши времето, в което ние обикаляхме гората и казвахме: там е страшно. Сега трябва да има политическа воля и амбиция да се промени системата.