Отново започнаха протести за „спасяването“ на ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово. За да защитят работните си места, на стачка излизат работещите в централата, организирани от синдиката КТ „Подкрепа“. Позицията на работниците е обяснима, тъй като те пазят хляба си. Действията на синдиката обаче не са. Защото всеки синдикат у нас е добре запознат с приватизационните договори на което и да е предприятие в страната.
Конкретно в договора за продажба на „Брикел“ съвсем ясно е записано, че до края на 2010 година собственикът му трябва да инвестира в очистващи инсталации, в противен случай влиза в сила графикът, договорен за спирането на замърсяващата централа. В този случай надеждата, че все нещо ще стане и ще отложи закриването на ТЕЦ-а, изобщо не е оправдана по няколко причини. Първо, имаше срок от три години, в които обектът трябваше да престане да замърсява. Собственикът му Христо Ковачки също е запознат с това,
най-малкото защото е подписал договора.
Второ, ако синдикатите държат да запазят работните места на своите членове, би трябвало да упражняват натиск върху собственика – да изпълни задълженията си, а не върху държавата – да не спазва подписан вече договор с ЕС.