Национална агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя три проекта за публично-частно партньорство, финансирани по линия на Световната банка. Ведомството не разполага с достатъчно средства и търси форма на договор с партньор за поддръжка на 19 хил. км пътища, който да финансира проекта, а то да погасява средствата дългосрочно.
Дотук добре. Само че не се знае коя точно законова процедура отговаря на въпросния случай – обществена поръчка или концесия. Не е поръчка, защото Законът за обществените поръчки (ЗОП ) разрешава само 4-годишен договор за услуги, а парите идват от страна на възложителя. Нито пък е концесия заради краткия срок и несподелянето на риска.
Вероятно този случай попада именно в категорията ПЧП, за което в ЕС няма универсална дефиниция, нито унифицирана практика. България също има свой законопроект, който чака ред в парламента. Експерти казват, че той повтарял в голямата си част ЗОП и Закона за концесиите, които предлагат варианти на публично-частно партньорство. Според Зелената книга за ПЧП на ЕК най-важните белези на едно ПЧП са дълготрайност, начин на финансиране (предимно частен, но могат да се добавят и обществени пари), разпределението на риска между партньорите. И не е чудно тогава, че докато още се лутаме в нормативните дебри, доста проекти трудно си проправят път.