Сърбия се надигна срещу изявлението на премиера Сали Бериша за етническо обединяване на Албания и Косово. В протестната нота на Министерството на външните работи в Белград изказването на Бериша се определя като провокация, която брутално нарушава суверенитета и националната цялост на Сърбия.
А нима Белград не нарушава суверенитета и националната цялост на Косово, като всячески се опитва да пречи на новата държава да утвърди независимостта си? Както изглежда, нещата не са се променили много от времената на Слободан Милошевич в бивша Югославия. Чрез действията си и силно националистическата си позиция Белград още повече се отдалечава от членството си в Европейския съюз, чийто приоритет е обединена Европа без етнически конфликти и нарушаване на човешките права.
От друга страна, предлаганото от Тирана „национално единство“ много намирисва на широко пропагандираната преди години идея за Велика Албания. Няма, разбира се, нищо лошо албанците в Албания, Косово и Македония да се чувстват част от една нация. Само че чувствата им трябва да си останат в рамките на съответните страни, а не албанците да се опитват да прекрояват граници, за да получат еднонационална държава.
Защото в този ред на мисли могат да поискат и част от Македония, където са около 400 000 души или 20% от населението. А защо не и от Швейцария, където живеят 200 000 албански имигранти?