В природата, в държавния бюджет и дори в банковата система има нужда от баланс. И ако някъде нещата се нареждат естествено, от само себе си, в други сфери, каквито са отношенията трезори – клиенти са необходими много жестове и компромиси както от едната, така и от другата страна.
Банките например трябва да са още по-гъвкави и търпеливи към длъжниците си, изпаднали в затруднение. Заради кризата бяха измислени и приложени всевъзможни схеми и облекчения, но броят и на фирмите, и на гражданите, теглили кредити, се увеличава. Расте и дългът им към банките. Те пък на свой ред отчитат по-ниски печалби.
От друга страна, простата икономическа логика показва, че не може да се привлича капитал – т.е. да се дават кредити при 4,5%, а в същото време потребителите да очакват лихвата при депозитите им да е двуцифрена. Самите те трябва да си правят сметката, и то навреме. Най-малкото би трябвало да заделят пари за поне 3-месечни вноски. Дори и да бъдат уволнени, ще имат времево предимство.
Друг е въпросът, че за да стане „лош“, кредитът не трябва да бъде изплащан още поне 180 дни. И именно в този период водеща роля изиграва банката, която тогава може да покаже дали е враг или приятел на своя клиент в затруднение. С две думи отново стигаме до най-простия житейски принцип - „Приятел в нужда се познава“. Но дали банката ви е приятел е друг въпрос.