Комуникацията ни с Брюксел достига нужното ниво винаги в последния момент преди да ни спрат парите, а понякога и след това. Добре че ЕК не спира парите по всички програми, нито го прави едновременно. Странното е, че на европарите разчитат и държавата, за да подпомогне бизнеса в кризата, а и самите предприемачи.
Сега държавата отново провежда спасителни операции – този път за проекти по ОП „Околна среда“. Изпраща одити на всички одобрени от нея 250 проекта. Според становището на ЕК те всички или ще се осъществят, или пък някои ще бъдат с редуцирано финансиране.
Само че не е ясно защо Брюксел трябва да казва – тук грешите, тук сте закъснели, а там не е проведена добре тръжната процедура. Нали условията ги поставят нашите чиновници, като се ръководят от евроизискванията. Получава се следният парадокс: властта поставя условията, тя следи за спазването им, пак тя възлага одити на проектите, изготвени по нейни указания, и пак тя казва кога правилата са нарушени. И кога се отказваме от еврофинансиране.
Така се стига до 2,61 процента усвояемост на европарите. И това, че виждаме края на кризата през крив макарон.