Министърът на петрола и на минералните ресурси на Саудитска Арабия Али ибн Ибрахим ал Нуейми съобщи, че Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) няма да обсъжда увеличаване на добива на петрол на предстоящата среща на високо равнище в Риад в края на седмицата. Министърът обаче остави отворена възможността производствените квоти да бъдат обсъдени на отделна среща през следващия месец. "Няма да има абсолютно никакви разговори за увеличаване на доставките на срещата на високо равнище", подчерта Ал Нуейми, цитиран от Дау джоунс нюзуайърс. "Ще обсъдим този въпрос през декември” в Абу Даби, ОАЕ, информира той, като добави, че групата "може да повиши" производството. Лидерите на водещите в света страни производителки на петрол ще се срещнат този уикенд в столицата на Саудитска Арабия, за да обсъдят въздействието на една потенциална глобална рецесия и обезценяването на долара върху петролния пазар, отбелязва АП. От началото на годината цената на петрола се увеличи с 54%, достигайки рекордните нива от 98,62 долара за барел на 7 ноември.“Този факт показва, че настоящите цени са прекалено високи и можем да очакваме понижаване”, каза Ханс Локър, анлизатор от “Райфайзен Зентралбанк” във Виена. “Цена на нефта от $90 и дори по-висока може сериозно да навреди на икономиката”, допълни още специалистът. Високите цени на петрола, които миналата седмица наближиха прага от 100 долара за барел, започват да спъват световното търсене, посочва Международната агенция за енергията (МАЕ) в месечния си доклад, цитиран от Франс прес. МАЕ е снижила с 0,5 милиона барела дневно прогнозата си за търсенето на петрол през четвъртото тримесечие и предвижда световното търсене да бъде 85,7 милиона барела дневно през 2007 (+1,2 процента в сравнение с 2006 година). В предишния доклад на МАЕ се прогнозираше търсенето да бъде 85,9 милиона барела дневно. За 2008 година прогнозата е за 87,7 милиона барела дневно (+2,3 процента за една година), като предишната прогноза беше за 88 милиона барела дневно. Суровият петрол поевтиня за втори път, след като МАЕ опроверга прогнозите за глобално търсене на ценната сурвина до края на годината. Американският лек петрол с доставка през декември падна с 2,3 долара или 1,4% до 93,32 долара за барел на стоковата борса в Ню Йорк. “В настоящата ценова среда очаквам бъдещо поевтиняване, а не покачване на черното злато през 2008 г.”, каза Майк Уйтнър, енергиен анализатор от “Сосиете Женерал” в Лондон. Противно на рекордните цени от ОПЕК продължават да изпълняват ангажиментите си и да удовлетворяват нуждите на купувачите. “Ако ОПЕК най-накрая вземе предвид нарастващото производство на нефтени продукти на конференцията през декември, това ще намали цените на сурвината”, обясни Дейвид Мур от “Комънуелт Банк”. Петролът Брент с доставки от декември падна с 1,42 долара до 90,56 за барел на Лондонската стокова борса. Последно се търгуваше за 91,18. Рекордната цена на този сорт беше 95,19 долара на 7 ноември. Петролните запаси спаднаха с 825 000 барела през миналата седмица, докато някои рафинерии изпълняваха сезонната си поддръжка, показва проучване на “Блумбърг”. Американските рафинерии затвориха производствата си през септемви и октомври, за да ремонтират съоръженията преди пика на търсенето в отоплителния сезон. Петролните долари - проклятие или благословия? Наталия Хмелик, елекронно издание К2Капитал, Русия Днес купувачите на петрол плащат с 4 - 5 млрд. долара повече, отколкото преди пет години, като само през тази година вляха в хазната на петролните компании и страните, добиващи петрол, над 2 трилиона долара. Резултатите са очевидни - погромите на китайските бензиностанции, новото оръжие в Чад и новите нефтохимически заводи в Саудитска Арабия, дните без автомобили в Южна Корея и увеличаването на продажбите на хибридни автомобили на Toyota. Събитията в Мианма също са провокирани от решението на правителството да повиши цените на горивата. В САЩ растящите цени на внасяния петрол забавят и без това слабите темпове на растеж на потребителските спестявания, засилват инфлацията, задълбочават търговския дефицит, подкопават долара и пречат на Управлението за федерален резерв да уравновеси две противоположни цели - борбата срещу инфлацията и устойчивия растеж. Високите цени от друга страна поддържат Аляска, която през септември увеличи годишния петролен дивидент, изплащан на всички, които живеят там, включително на старците и бебетата, до 1654 долара в сравнение с миналогодишните 547 долара. В други щати високите цени създават стимули за развитие на енергийни проекти, несвързани с петрол, които преди излизаха твърде скъпи и се отразяват на доходите на най-големите потребители на енергия, като авиокомпаниите и химическите предприятия. Печалбите - приблизително 700 млрд. долара годишно - текат към износителите на петрол. Два такива износителя - Иран и Венецуела - могат да се отнасят с пренебрежение към администрацията на Буш заради растящите им петролни доходи. Венецуела използва петролното си богатство, за да покровителства страните от Южна Америка, борейки се за влияние даже сред отдавнашните съюзници на САЩ. А Иран е по-малко уязвим на санкциите, които целят да принудят страната да се откаже от ядрената си програма или да позволи инспекции. Саудитска Арабия ще използва петролните си приходи за строителството на четири града. Подобни проекти имат за цел да придадат лустро на имиджа на страната да развива независима от петрола икономика и да създава работни места за поддържането на социална стабилност. Един от тях е Икономическият град на крал Абдула (King Abdullah Economic City) - мегапроект на западния бряг на кралството. По оценки на строителната компания Emaar в Дубай градът ще струва 27 млрд. долара, а по площ ще бъде три пъти по-голям от Манхатън. В града ще има промишлен район, финансов остров, университет и жилищни квартали. Очаква се в него да живеят два милиона души. Въпреки тези проекти Саудитска Арабия има бюджетен излишък. Страната изплати значителна част от външния си дълг, натрупан в края на 90-те години, и попълва валутните си резерви. В Нигерия борбата с бунтовниците затруднява добива на петрол в делтата на река Нигер. Правителството изразходва петролните печалби, ефективността на програмата му е подкопавана от корупция. Властите намалиха дотациите за битова газ, повишавайки цените неколкократно, под предлог, че усъвършенстват здравеопазването, образованието и инфраструктурите. Новите износители на петрол Судан и Чад, както и работещите в тези страни компании, сред които Petronas от Малайзия и френската Total, са сред победителите. Столицата на Судан Хартум изживява бум, строят се нови небостъргачи и петзвездни хотели въпреки американските и европейските санкции, които целят да принудят страната да прекрати атаките в западната провинция Дарфур. Правителството на Чад използва петролната печалба, за да купува оръжие, а не да развива икономиката на страната. В Източен Чад почти няма бензиностанции, хората купуват бензин - обикновено за мотоциклети, а не за автомобили - от крайпътни сергии, където го продават в стъклени бутилки. Русия, където още през 2000 г. имаше опасения, че кризата от 1998 г. може да се повтори, в момента действа Стабилизационен фонд, а правителството се чувства все по-уверено. "Напълно сме убедени, че в момента можем да се справим с всякаква криза", казва президентът на Института за енергийна политика Владимир Милов. В същото време експертът е убеден, че страните износителки не трябва да злоупотребяват с ресурсните си богатства. "80% от петролните и газовите ресурси в света се контролират само от 12 страни, които произвеждат 6% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Останалите 94% се произвеждат от други страни, които зависят от тях", припомня той. "Помислете си какъв дисбаланс е това и с какви конфликти е изпълнен". (по БТА)