Антъни Хасиотис оглавява шестте дъщерни дружества на Юробанк И Еф Джи груп в България, той е главен изпълнителен директор на Пощенска банка и член на Съвета на директорите. Преди да заеме длъжността главен изпълнителен директор на Пощенска банка, г-н Хасиотис е бил председател и главен изпълнителен директор на General Bank of Greece от 2002 г. През 2001 г. той е зам.-управител и зам.-председател на Борда на директорите на Земеделска банка на Гърция. През 1999 г. е работил като регионален мениджър на Barclay's Bank за Гърция. От 1982 г. в продължение на 17 години г-н Хасиотис заема ключови мениджърски позиции в Citibank в различни държави (САЩ, Саудитска Арабия, Венецуела, Коста Рика, Гърция). Хасиотис притежава магистърска степен по международен финансов мениджмънт от American Graduate School за международен мениджмънт в Аризона и бакалавърска степен по икономика от University of Arizona, САЩ. Учил е също в City University Business School-Лондон и University of Florence, Италия. Владее гръцки, английски, френски, италиански и испански език. В момента е президент на Борда на директорите на AmCham (Американска търговска камара в България).

---

- Г-н Хасиотис, кои са големите предимства на България за офшоринг и аутсорсинг индустрията?
- Големият коз на страната са хората – те са високообразовани, говорят чужди езици и са с добро ниво на работоспособност. Освен това разходите в България са ниски, географското положение е благоприятно, страната е член на ЕС и НАТО. И да не забравяме - най-ниските данъци в Европа.

- Какво обаче печели страната от подобен род дейности и инвеститори?
- Ефектът от аутсорсинг и офшоринг проектите е не само чисто фискален като приток на капитали или инвестиции. Големите компании пристигат и със своето ноу-хау и технологии. Освен това целият процес помага на страната да се приобщи към общата тенденция на глобализация. И не на последно място, успешният бизнес тук е едно признание за икономическата среда и за България като добро място за правене на бизнес.

- Споменахте бизнес климата. Как оценявате средата у нас в една тежка година като 2010 г.?
- България все още е едно от най-добрите места за правене на бизнес в Европа. И най-очевидните доказателства за това са макроикономическата стабилност, огромните възможности за растеж, финансовият сектор е балансиран, банковата система също. Хората имат потенциал за развитие и желание за работа. Така че всички тези фактори ми дават основания да смятам, че страната ще се развива напред.

- Кои обаче са проблемните сфери, където са необходими още усилия и реформи?
- В инфраструктурата има още какво да се желае. И то не само на ниво магистрали и пътища, а като технологии, телекомуникации... В образованието също се налагат подобрения.

- Като главен изпълнителен директор на Пощенска банка и член на Съвета на директорите имате преки наблюдения и върху банковия сектор у нас... Изпращаме 2010 г. с постоянен ръст на т.нар. лоши кредити. Техният дял вече е над 10%...
- Банковата система с усилията на всички банки и с помощта на БНБ като регулатор остава стабилна. Според мен най-лошото остава в миналото. Сега това, от което се нуждаем, е двигателят на българската икономика отново да се запали и да се завърти на пълни обороти. Защото само когато парите циркулират в една активна икономика, домакинствата и фирмите се чувстват по-добре. Оптимист съм, че нещата се задвижват и икономиката тръгва към възстановяване. Сигнали вече се получават от индустриите, насочени за износ. А и както казах на икономическия министър Трайчо Трайков, виждам много инвеститори, които вече са в самолета и пътуват обратно към България.

- Каква е прогнозата ви за развитието на икономиката догодина?
- Икономическият ръст на страната ще се движи между 2,6-3,6%, което ще е забележително постижение за Европа. Що се отнася до банките, те се справят добре – ще продължаваме да работим със затруднените си клиенти - и физически, и юридически лица, за да решат проблемите си. Освен това вече сме свидетели на нараснало търсене на кредити, все повече нови проекти.

- Но кога ще намалеят лошите кредити и това ще означава ли край на кризата? Защото данните на националната статистика показаха, че вече официално сме излезли от рецесията...
- Лошите кредити вече започнаха да забавят темпа си на нарастване. Що се отнася до кризата – да, тя все още не е свършила, но добрата новина е, че не се и задълбочава. Кризата ще свърши, когато хората осъзнаят, че вече има нови критерии в бизнеса, когато започнат да се оглеждат за инвестиции – не само за разширяване на настоящите начинания, но и за създаване на нови проекти.

- Как оценявате ролята на правителството в този процес?
- Политиката, която управляващите водят, осигурява стабилност и дисциплина на пазара. А именно стабилността е много важна в сложни икономически времена като днешните. Правителството успя да я постигне. Естествено, надеждите на бизнеса са свързани и с по-голямото усвояване на средствата от ЕС, за което кабинетът трябва да положи повече усилия.

- Смятате ли, че всички финансови институции в Европа, в това число и българските, трябва да бъдат „наказани“ по един и същ начин за кризата?
- В България, а и в целия регион банковите институции са сред най-големите данъкоплатци в съответните държави. Да се приемат още данъци, с които да се товарят именно подобни двигатели на икономиката, при положение че не крият приходи, не е най-подходящото решение.

- Как се справят мениджърите в Пощенска банка? Доволни ли сте от екипа и какви ще бъдат приоритетите ви за догодина – жилищно и фирмено кредитиране, депозитна база, кредитни карти?
- Много сме горди с екипа си от български специалисти. Резултатите на Пощенска банка също го потвърждават – лидери сме в много сегменти, отворени сме към бизнеса, търсим нови проекти за финансиране, а и моята врата винаги е отворена. Това, което ме прави най-горд обаче, е, че екипът ни се състои от повече от 3000 души, от които малко са чужденци. Пощенска банка е българска, ръководена от българи. За мен това е най-големият успех. Що се отнася до приоритетите ни, на първо място е кредитирането – да финансираме не само домакинствата, но и всеки бизнес, който се нуждае от свеж капитал. Освен това работим усърдно с международни институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др. Имаме много средства, които чакат да бъдат усвоени. Основната ни задача е да стимулираме икономическия растеж. Освен това в момента пазарът започва да се отваря за набиране на средства от външните пазари. Вече станахме свидетели на няколко гръцки банки, които успяха да го направят. Затова и Пощенска банка проучва възможностите за синдикирани заеми с международни институции и очаквам това да се случи през първата половина на 2011 г.

- Доста се спекулираше с темата за влиянието на кризата в Гърция върху подразделенията на гръцките банки у нас. Но като че ли тя не ги засегна?
- Подразделенията на гръцките банки тук нямат никакви проблеми. Като част от една стабилна банкова група като Юробанк И Еф Джи груп разполагаме с достатъчно капитали да посрещнем нуждите си. Това се дължи и на консервативната политика на Българската народна банка. Именно БНБ изигра изключително важна и успешна роля в поддържането на стабилността на банковия сектор по време на криза, независимо дали ставаше въпрос за подразделение на гръцка, немска или италианска банка. Още веднъж ще се повторя - банковата система е силна, няма за какво да се притеснявате.


Интервюто взе Диана Йосифова