Докато бави данните за изпълнение на бюджета и в същото време чака окончателното решение на европейските лидери за допускане на България в еврозоната, Министерство на финансите притиска банковия сектор да помогне за справяне с очертаващия се свръхдефицит за 2025 година, като внесе авансово корпоративния си данък и за следващите години. Това се случва на фона на изтекла информация, че още към полугодието бюджетният дефицит ще надхвърли два процента от брутния вътрешен продукт, а до септември ще стигне три процента.
Фактите са следните
Министерство на финансите изпълнява законовото си задължение да публикува данни за изпълнение на бюджета за всеки месец 30 дни след неговото приключване. Без да има формално задължение, Министерство на финансите от няколко години публикува и предварителна оценка за бюджетния дефицит веднага след приключване на конкретен месец. Този месец обаче Министерство на финансите забави с 10 дни данните за бюджета към края на април, и вместо да ги публикува на последния работен ден на май, или на първия работен ден на юни, те станаха публични на 10 юни. Предварителни оценки за май, липсват и до днес.
Оказва се, че през април има минимален бюджетен излишък от 12 милиона лева и с натрупване от началото на годината дефицитът е 1.9 милиарда лева, или почти един процент от БВП. Причина затова е, че през април приключва внасянето на данъци от физически лица със свободни професии, като в същия месец е постъпила и вноската от печалбата на БНБ.
Как реагира държавата
Според източници на „Гласове“ април е последният месец без сериозно фискално напрежение. За май и юни се очаква натрупването на 2.9 милиарда лева допълнителен бюджетен дефицит и в края на полугодието дефицитът ще е 4.8 милиарда лева, което е почти 2.5% от брутния вътрешен продукт. Още по-сериозно става положението през третото тримесечие, като до септември се очаква дефицитът да стигне три процента от БВП, което е малко повече от шест милиарда лева. Точно за да не се види тревожната тенденция, предварителни оценки за дефицита през май не се публикуват. Самият министър на финансите Теменужка Петкова поясни на вчерашния си брифинг, че министерството не е длъжно по закон да публикува тези предварителни оценки.
Помолена от „Гласове“ да коментира неофициалната информация за дефицита към май, полугодието и края на трето тримесечие, тя каза, че когато излязат данните, ще може да бъдат видени от всички.
На фона на всичко това „Гласове“ научи, че Министерство на финансите опитва да увеличи авансовия данък, който събира от банковата система. За да не се въведе данък за облагане на свръхпечалбите, миналата есен се постигна споразумение с Асоциацията на банките в България финансовите институции да внесат авансово целия данък върху печалбата, която очакват за тази година. При печалба за системата от 3.7 милиарда лева за миналата година и положителни прогнози за развитието й през тази година, авансово внасяне на целия данък би донесло около 400 милиона лева.
Министерство на финансите обаче намира това за недостатъчно и очаква от банките да внесат 1.1 милиарда лева, което означава авансово да се внесе данък върху прогнозната печалба за догодина и евентуално дори за 2027 година. Това са отчетни периоди, които още не са започнали. Помолена да коментира това от „Гласове“ Теменужка Петкова заяви, че се водят разговори с банковата асоциация, но не сподели никакви подробности. На уточняващ въпрос как така се търси данък върху печалбата за отчетни периоди, които не са започнали, тя поясни, че става дума за авансов данък, отново без да дава повече подробности.
Тази ситуация създава проблем за банките и най-вече за техните майки зад граница, които миналата есен, когато се сключва споразумението не са очаквали от тях да се поискат толкова много средства в аванс. В същото време, Министерство на финансите търси източници на приходи, с които да овладее бюджетния дефицит, за да не се наложи точно в годината преди приемането на еврото да изпадне в състояние на свръхдефицит.
Формалният проблем е, че за такива плащания няма достатъчно ясна правна рамка. Банките очакват да се впишат законодателни промени, които да регулират въпроса. Министерство на финансите обратно, не желае въпросът да стига до Народното събрание за да не създава допълнителен шум преди взимане на решение за еврозоната и предлага процесът да се уреди с меморандум, който то да подпише с банковата асоциация. Банките на свой ред не харесват този вариант, защото меморандумът няма характер нито на договор, нито на нормативен акт.
На брифинга вчера Теменужка Петкова не изключи да стигне и до инструмента, при който може да правят дарения в полза на бюджета, за което „Гласове“ първи писа в хода на процедурата по приемане на тазгодишния бюджет.
