Средната класа у нас все повече затъва в дългове и все по-трудно се оправя с плащането дори на комунални месечни сметки. Това сочи анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България към края на януари. Противно на масовото схващане, че по-бедните хора плащат по-трудно задълженията си, се оказва, че все по-често длъжникът е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи.
„Българите със среден доход не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост“, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на АКАБГ. И ако загубата на колата е въпрос на престиж, то неплащането по кредитните карти или другите продукти на лизинг остава скрито, което автоматично води до ниска събираемост на тези дългове, посочва още експертът. Оказва се също така, че ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. В същото време след три години на криза хората с минимални доходи са се научили по-прецизно да си правят сметката и трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят.
Според анализа на АКАБГ високите сметки за ток и за медицински услуги са посочени от домакинствата като основните причини за забавянето на плащания по кредити или лизинги. Всяко второ домакинство пък бави своите плащания заради косвения ефект от голямата междуфирмена задлъжнялост, която води до забавянето на заплатите. По данни на асоциацията едва в 12 на сто от случаите причината за неплащане е безработица, докато във всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите и надскачане на възможностите. Вноските от над 2000 лева например се плащат изключително рядко - едва в 24% от случаите, разказва Райна Миткова-Тодорова. Експертите смятат, че тежката зима ще постави в риск и някои от редовните платци и ще са им необходими 3 до 6 месеца, за да възстановят финансовия си баланс.
На първо място, потребителите биха свили разходите си за вода и топлофикация, след това за някоя от вноските им за бърз кредит или лизинг на стоки за дома. В Топ 5 на отложените сметки, които не са успели да попаднат в бюджета за месеца, са разходите по кредитни карта и потребителски заеми.