Международната организация „ЕВРАТОМ Агенция по доставките" подлага българската АЕЦ „Козлодуй" на небивал по своята бруталност натиск да се откаже от използването на усъвършенствано руско ядрено гориво.
Още по-скандалното е, че без да отбележи пряката връзка с радиационната и ядрената безопасност, агенцията настоява АЕЦ „Козлодуй" да използва своите реактори, за да проведе експерименти с американски уранови касети, произведени от „Уестингхаус".
Това е само началото на отровната помия, която доказано нечистоплътната „журналистка" излива върху главите на все още четящите тази „медия". Показах ви само началото, от иначе много голямото повествование, колкото да се види, че става въпрос за подготовката на експеримент с американско ядрено гориво, дизайн и продукция на компанията „Уестингхаус".
Няма да се спирам на писанието на „Труд", защото то прелива от една истина и много полу-истини и откровени лъжи. Ако тръгна да ги разплитам само ще ви объркам. Вместо това предпочитам да ви разкажа кратка, но достоверна и повече от поучителна история, за това, как се стигна до това искане.
На снимката виждате шапката на писмото изпратено от ЕВРОАТОМ до АЕЦ „Козлодуй", публикувано и преведено в и от „Труд", изпратено на 8-ми юли и получено на 12-ти юли 2016-та г.
Ето я и обещаната история.
През месец май 1991-ва г. аз постъпих на работа в АЕЦ „Козлодуй". През месец септември с.г. по мое настояване бях преназначен от позиция „инженер по управление на реактора (обучаващ се)" на „физик-изчислител", към сектор „Реакторно-физични пресмятания", където останах и до напускането ми на АЕЦ-а през 2008-ма г., заради друг, много по-опасен експеримент с ядрено гориво. Пряк ръководител на новото ми работно място беше лицето Радка Миланова, ядрен физик и доктор на науките.
През лятото на 1992-ра година, докато бях в лятна отпуска, тя е напуснала АЕЦ „Козлодуй". През 1993-та г. същата заминава да живее и работи в САЩ, в град Питсбърг, щата Пенсилвания, в компанията ... Уестингхаус. Същата компания, която сега пробутва горивото си на АЕЦ „Козлодуй". Това беше повече от необичайно и направо шокиращо, за човек в не първа младост, слабо владеещ английски и даже компютър, от страна до вчера принадлежала към Съветския блок. Какво се оказа много скоро?
Оказва се, че Радка Миланова е събрала и предала на американските си приятели всичката налична техническа и експлоатационна документация, за новото ядрено гориво, за новите тогава реактори от типа ВВЕР-1000 (на блокове 5 и 6). Блок №5 в Козлодуй е въведен в експлооатация през 1987-ма г., а блок №6 – през септември 1991-ва г., точно в деня в който аз постъпих на работа при Миланова. Това тогава не е било тайна за моите колеги, които са и помагали в това начинание и някои от тях още работят там, а също така и за ръководството, но ... не са предприели нищо. Едва през април 2008-ма година разбрах, че и върхушката на руската ядрена мафия винаги са знаели тази история и също нищо не са предприемали.
Така Миланова събира и предава всичко до което е могла да се добере. То не е било никак малко, но не е било на 100% пълно и достатъчно. Причината – производителите на горивото не предоставят на ползвателите му технологията за неговото производство.
Независимо от това американците започват да го разработват. През втората половина на 90-те години те успяват да уговорят чехите да започнат експлоатацията на двата си нови реактора ВВЕР-1000, в новопостроената АЕЦ „Темелин", с американско, а не с руско ядрено гориво. Американците започват експериментална експлоатация на новото ядрено гориво, подготвено по откраднатите документи от Миланова и след по-малко от 10 години се провалят с оглушителен гръм и трясък.
Горивото е нестабилно, огъва се под налягането и температурата в реакторите и често се разхерметизира, което води до радиоактивно замърсяване на оборудването и оскъпяването на технологичния процес. На чехите им писва, скъсват отношенията си с американците и с подгъната опашка пак се обръщат към руснаците. Днес вече те използват пак руско ядрено гориво.
Но американците не се отчайват. Те се насочват към Украйна. Уговарят и тях, да експериментират с новото гориво в един от 13-те и реактора от типа ВВЕР-1000. Пак се провалят, но продължават да настояват и украинците пак се поддават. През ноември 2015-та година министърът на енергетиката и въглищната промишленост на Украйна Владимир Демчишин заявява, че през 2016-та г. Украйна възнамерява да използва ядрено гориво от американската Уестингхаус, в три от 15-те се енергийни блока (два с реактори ВВЕР-440 и 13 – с ВВЕР-1000). На 2-ри и 3-ти блокове в АЕЦ „Южна Украйна" и на 5-ти блок в АЕЦ „Запорожие". (Източник Уикипедия.)
Информацията за поведението на американското ядрено гориво в украинските АЕЦ е повече от оскъдна и още по-противоречива. По-скоро нещата вървят към чешкия сценарий. На ред е България?
В наши дни Радка Миланова е пенсионер и по последна моя информация живее в град Търговище, България. За огромна изненада успях да открия нейна фотография във Фейсбук и сега ще ви я покажа.
Интересно дали някой „журналист" ще я потърси за коментар, докато бумерангът, който тя е задействала не удари АЕЦ „Козлодуй"?
